ХРОÐОЛОГИЯ - III чаÑÑ‚1187 г. 2 октомври. ЕруÑалим е превзет от Ñултан Салах ад Дин (Саладин).
1189–1190 г. Трети кръÑтоноÑен поход. Водачи на похода Ñа германÑкиÑÑ‚ император Фридрих I БарбароÑа, френÑкиÑÑ‚ крал Филип II ÐвгуÑÑ‚ и английÑкиÑÑ‚ крал Ричард I ЛъвÑкото Ñърце.
1189 г. лÑтото. КръÑтоноÑците на Фридрих I БарбароÑа навлизат в българÑките земи през Белград, Браничево, Равно и Ðиш. Ð’ Ðиш ÑръбÑкиÑÑ‚ жупан Стефан Ðеман предлага на Фридрих І БарбароÑа военна помощ Ñрещу ВизантиÑ. Ð’ Ðиш приÑтигат и пратеници на цар Петър, които предлагат на кръÑтоноÑците помощ от 40 000 войници Ñрещу признаването на царÑката (Ñпоред други автори - императорÑката) титла на Петър. Фридрих I БарбароÑа отказва помощта на Ñърбите и българите. Докато Ñе водÑÑ‚ преговори Ñ Ð˜Ñак І Ðнгел отрÑдите на кръÑтоноÑците Ñе наÑтанÑват във Филипопол и Ðдрианопол. Във Филипопол българÑки пратеници подновÑват предложението Ñи.
1190 г. март. Ð’ началото на 1190 г. Фридрих І БарбароÑа и ИÑак І Ðнгел Ñтигат до Ñпоразумение и през март кръÑтоноÑната Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ñе Ð¿Ñ€ÐµÑ…Ð²ÑŠÑ€Ð»Ñ Ð² Мала ÐзиÑ. По-къÑно Фридрих I БарбароÑа Ñе ÑƒÐ´Ð°Ð²Ñ Ð² река в ЛидиÑ.
1189–1190 г. ÐÑен получава Ñъщо царÑка титла. (По други данни това Ñтава Ñлед Ð›Ð¾Ð²ÐµÑˆÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð¸Ñ€ от 1187 г.)
1190 г. пролетта. След уреждането на отношениÑта Ñ Ð¤Ñ€Ð¸Ð´Ñ€Ð¸Ñ… I БарбароÑа ИÑак II Ðнгел предприема поход Ñрещу ÑръбÑÐºÐ¸Ñ Ð¶ÑƒÐ¿Ð°Ð½ Стефан Ðеман и го принуждава да върне завладените от него византийÑки територии. След това императорът Ñе наÑочва Ñрещу Търново. Следва неуÑпешна обÑада. Ðа връщане в ТревненÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ…Ð¾Ð´ византийÑката Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ðµ разбита; при бÑгÑтвото е пленен обозът, а императорът загубва Ð·Ð»Ð°Ñ‚Ð½Ð¸Ñ Ñи шлем.
1191 г. ÐÑен и Петър започват нападателни дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ð² ТракиÑ. КонÑтантин Ðнгел, управител на Филипопол и брат на императора, им оказва уÑпешен отпор.
1192–1194 г. Превзети Ñа земите по горната чаÑÑ‚ на Струма и Средец. От Средец Ñа пренеÑени в Търново мощите на Ñв. Иван РилÑки.
1194 г. Ð’ битка при Ðркадиопол (ЛюлебургаÑ) е разбита византийÑка войÑка начело Ñ ÐлекÑий Гид, който уÑпÑва да избÑга.
1195 г. март - април. Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ Ð¸ Ð£Ð½Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð´Ð³Ð¾Ñ‚Ð²ÑÑ‚ ÑъвмеÑтен военен поход Ñрещу БългариÑ. Походът е оÑуетен поради детронациÑта на ИÑак II Ðнгел от брат му ÐлекÑий III Ðнгел (1195–1203) на 8 април 1195 г. ИÑак II Ðнгел е оÑлепен.
1195 г. лÑтото. Българите разбиват ромеите при СÑÑ€ и пленÑват ÐлекÑий ÐÑпиет. Към Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñа приÑъединени облаÑтите около Мелник и Струмица. По-къÑно през годината Ñа приÑъединени ВидинÑката, БелградÑката и БраничевÑката облаÑÑ‚.
1196 г. Българите подновÑват военните дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ð¿Ð¾ Струма към БÑло (ЕгейÑко) море. След повторна победа при СÑÑ€ българите пленÑват ÑеваÑтократор ИÑак Комнин.
1196 г. БолÑринът Иванко убива братовчед Ñи цар ÐÑен в Търново. ÐеуÑпешен поход на византийÑка войÑка начело Ñ ÐœÐ°Ð½ÑƒÐ¸Ð» Камица. Ðов поход начело Ñ Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð°Ñ‚Ð¾Ñ€ ÐлекÑий III Ðнгел, отново без уÑпех. Цар Петър напуÑка ПреÑлав и обÑажда Търново. Иванко бÑга във Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ Ð¸ е назначен за управител на облаÑтта Филипопол.
1197 г. УбийÑтво на цар Петър в резултат на болÑÑ€Ñки заговор. Ðа преÑтола Ñе качва КалоÑн, който е избÑгал от КонÑтантинопол.
1197–1207 г. Управление на цар КалоÑн.
1198 г. Иванко (Ñлед бÑгÑтвото Ñи приема името ÐлекÑий) Ñе обÑвÑва за незавиÑим владетел на облаÑтта Филипопол и Ñе ÑъюзÑва Ñ ÐšÐ°Ð»Ð¾Ñн. ÐеуÑпешен поход на ромеите начело Ñ ÐœÐ°Ð½ÑƒÐ¸Ð» Камица Ñрещу него. Мануил Камица е пленен. Иванко откъÑва РодопÑката облаÑÑ‚ от ВизантиÑ.
1198 г. ÐеуÑпешен поход на император ÐлекÑий III Ðнгел Ñрещу Добромир Хриз, който премеÑтва Ñедалището Ñи от Струмица в ПроÑек.
1199 г. краÑÑ‚ или началото на 1200 г. Пратеникът на папа Инокентий III, архипрезвитер Доминик, ноÑи пиÑмо до КалоÑн.
1200 г. Поход на император ÐлекÑий III Ðнгел Ñрещу Иванко. Той е заловен от ромеите. По-нататъшната му Ñъдба е неизвеÑтна.
1201 г. Българи и кумани нахлуват в ТракиÑ. КалоÑн превзема крепоÑтта КонÑÑ‚Ð°Ð½Ñ†Ð¸Ñ (дн. Симеоновград).
1201 г. 24 март (Великден). КалоÑн превзема крепоÑтта Варна.
1201 г. Добромир Хриз напада градове в ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ нахлуват в ТеÑалиÑ. ÐаÑелението на облаÑтта Ñе вдига на бунт.
1201 г. Бунт на Йоан Спиридонаки, византийÑки управител на РодопÑката облаÑÑ‚. ПреÑледван от византийÑки войÑки бÑга в БългариÑ.
1201 г. Поход на ромеите Ñрещу Камица и Хриз. Разрив между Ñ‚ÑÑ….. Камица бÑга в ТеÑалиÑ. Хриз влиза в преговори Ñ Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð°Ñ‚Ð¾Ñ€ ÐлекÑий III Ðнгел. Отнети Ñа му почти вÑички владениÑ. По-нататък за него не Ñе Ñпоменава в иÑторичеÑките хроники.
1201 краÑÑ‚ или 1202 г. началото. Мирен договор между Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ ВизантиÑ. Император ÐлекÑий III Ðнгел признава българÑките Ð·Ð°Ð²Ð¾ÐµÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð² Поморавието, БелградÑката и БраничевÑката облаÑÑ‚.
1202 г. Ðачало на IV кръÑтоноÑен поход. Ръководители на похода – граф Тибо, който Ñкоро умира и е замеÑтен от Бонифаций МонфератÑки. Срещу 85 000 Ñребърни марки Ð’ÐµÐ½ÐµÑ†Ð¸Ñ Ñе задължава да превози кръÑтоноÑните войÑки до “Светите меÑтаâ€.
1202 г. ноември. КръÑтоноÑците превземат откъÑналото Ñе от Ð£Ð½Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ñтанище Зара (Задар) и го предават на ВенециÑ.
1202 г. ноември. По архипрезвитер Лъв КалоÑн изпраща отговор на папата. Заедно Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ пътува и пиÑмо на архиепиÑкоп ВаÑилий.
1202 г. 27 ноември. Второ пиÑмо на папа Инокентий III до КалоÑн, донеÑено от Йоан КаземаринÑки в Търново през юли или авгуÑÑ‚ 1203 г. Пратеникът Ñе завръща в Рим Ñ Ð¿Ð¸Ñма на КалоÑн, ВаÑилий и други митрополити.
1202 г. Синът на ÑÐ²Ð°Ð»ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸ оÑлепен император ИÑак II Ðнгел, ÐлекÑий IV Ðнгел, иÑка помощ от кръÑтоноÑците.
1202 г. краÑÑ‚. УнгарÑкиÑÑ‚ крал Емерих ІІ превзема БелградÑката и БраничевÑката облаÑÑ‚. ПредоÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ðиш на ÑръбÑÐºÐ¸Ñ Ð¶ÑƒÐ¿Ð°Ð½ Вълкан, негов ваÑал.
1203 г. Българи и кумани връщат под българÑка влаÑÑ‚ Ðиш, БелградÑката и БраничевÑката облаÑÑ‚. Връщат на преÑтола ÑръбÑÐºÐ¸Ñ Ð¶ÑƒÐ¿Ð°Ð½ Стефан II Ðеман.
1203 г. 18 юли. КръÑтоноÑците Ñа под Ñтените на КонÑтантинопол. Ðа 1 авгуÑÑ‚ на преÑтола заÑтава ÐлекÑий IV Ðнгел. ИзбÑгалите в Девелт ÐлекÑий III Ðнгел и патриарх Йоан Каматир молÑÑ‚ КалоÑн за помощ, като Ñа ÑъглаÑни да признаÑÑ‚ царÑката му титла и патриаршеÑкото доÑтойнÑтво на българÑÐºÐ¸Ñ Ð´ÑƒÑ…Ð¾Ð²ÐµÐ½ глава, но той им отказва.
1204 г. Ñнуари. ÐлекÑий IV Ðнгел е Ñвален. Ðа преÑтола заÑтава ÐлекÑий V Дука Мурзуфъл.
1204 г. февруари. КалоÑн предлага на кръÑтоноÑците 100 000 Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð² замÑна на признаване на царÑката му титла. КръÑтоноÑците отказват.
1204 г. 25 февруари. Папа Инокентий III взема решение за признаване на КалоÑн за крал. През март от Рим през Ð£Ð½Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð·Ð° Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñ‚Ñ€ÑŠÐ³Ð²Ð° кардинал Лъв. Задържан е от унгарÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð» до еÑента на Ñъщата година. ПриÑтига в Търново на 15 октомври.
1204 г. 13 април. КръÑтоноÑците превземат КонÑтантинопол и в продължение на три дни го разграбват. ВизантийÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ñ Ñ†ÐµÐ½Ñ‚ÑŠÑ€ КонÑтантинопол пада. Ðа нейно мÑÑто Ñе Ñъздава ЛатинÑка (КонÑтантинополÑка) империÑ. Първи император на ЛатинÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ñтава графът на Ð¤Ð»Ð°Ð½Ð´Ñ€Ð¸Ñ â€“ Балдуин. Ð’ различни чаÑти на Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ Ñе оформÑÑ‚ нови държави – ÐикейÑка империÑ, ЕпирÑко деÑпотÑтво, ТрапезундÑка империÑ. Първите две Ñтават претенденти за наÑледÑтвото на Ñтарата ВизантийÑка империÑ.
1204 г. След превземането на КонÑтантинопол КалоÑн прави неуÑпешен опит да уÑтанови мирни Ð¾Ñ‚Ð½Ð¾ÑˆÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ Ð½Ð¾Ð²Ð¾Ñъздадената ЛатинÑката империÑ.
1204 г. 7 ноември. ÐрхиепиÑкоп ВаÑилий получава палиум (бÑл поÑÑ Ñ Ñ‡ÐµÑ€Ð²ÐµÐ½ кръÑÑ‚, който ноÑÑÑ‚ папата и виÑшите духовници от католичеÑката църква) и титлата “примаÑ“ на БългарÑката църква. Ðа 8 ноември кардинал Лъв коронÑÑва КалоÑн за “крал на българи и влаÑи“ (Rex Bulgarorum et Vlachorum). Кардинал Лъв връчва на КалоÑн корона, Ñкиптър и знаме. Като израз на върховна влаÑÑ‚ КалоÑн получава право да Ñече монети ÑÑŠÑ ÑÐ²Ð¾Ñ Ð¾Ð±Ñ€Ð°Ð·.
1204 - 1205 г. Българо-ромейÑкиÑъюз Ñрещу ЛатинÑката империÑ. Ромеитеобещават да признаÑÑ‚ КалоÑн за ваÑилевÑ. Ромеите овладÑват Димотика, Ðдрианопол (градът е венецианÑко владение) и други градове в ТракиÑ.
1205 г. 29 март. Ðдрианопол е обÑаден от латинÑки войÑки, начело Ñ Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð°Ñ‚Ð¾Ñ€ Балдуин, венецианÑкиÑÑ‚ дож Енрико Дандоло и граф Луи дьо Блоа.
1205 г. 14 април. Битка между българи и латинци при Ðдрианопол. Рицарите Ñа разбити, пленен е император Балдуин, загива граф Луи дьо Блоа, венецианÑкиÑÑ‚ дож Енрико Дандоло уÑпÑва да избÑга. Според нÑкои източници Балдуин по-къÑно умира от еÑтеÑтвена Ñмърт, Ñпоред други е убит по заповед на КалоÑн.
1205 г. май – юни. КалоÑн превзема СÑÑ€ и Ñе наÑочва към Солун. Жителите му въÑтават, а ломбардÑкиÑÑ‚ гарнизон Ñе Ð·Ð°Ñ‚Ð²Ð°Ñ€Ñ Ð² крепоÑтта. Един отрÑд, начело Ñ Ð±Ð¾Ð»Ñрина Чъзмен, управител на крепоÑтта ПроÑек, влиза в града, но не уÑпÑва да превземат крепоÑтта, Ñлед което КалоÑн Ñе оттеглÑ.
1205 г. юни. ЧаÑÑ‚ от жителите на Филипопол (повликÑни и богомили) предлагат на КалоÑн да му предадат града. Рение дьо Три напуÑка Филипопол и Ñе укрепва в Станимака. Ромеите от Филипопол, начело Ñ ÐлекÑий ÐÑпиет, Ñе откъÑват от Ñъюза Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ‚Ðµ. КалоÑн превзема Филипопол Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð¾Ñ‰Ñ‚Ð° на павликÑните и богомилите. След Ñурова разправа Ñ Ñ€Ð¾Ð¼ÐµÐ¸Ñ‚Ðµ КалоÑн Ñи прикачва прозвището “Ромеоубиец“ (РомеоктоноÑ). Поради неговата жеÑтокоÑÑ‚ ромеите го наричат “СкилоÑн†(кучето Йоан).
1205 г. Потушен неуÑпешен заговор Ñрещу КалоÑн в Търново.
1206 г. началото. Военни дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ð² ТракиÑ. КалоÑн праща войÑки в помощ на Ðдрианопол и Димотика.
1206 г. 31 Ñнуари. Българи, кумани и ромеи разбиват латинÑки отрÑд при РуÑион. Много градове и крепоÑти преминават на Ñтраната на КалоÑн.
1206 г. началото на лÑтото. РомейÑката ариÑÑ‚Ð¾ÐºÑ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð² ТракиÑ, начело Ñ Ð¢ÐµÐ¾Ð´Ð¾Ñ€ Врана, ÑкъÑва Ñъюза Ñи Ñ ÐšÐ°Ð»Ð¾Ñн. Жителите на Ðдрианопол и Димотика отказват да го пуÑнат в градовете Ñи.
1206 г. юни. КалоÑн превзема Димотика и разрушава укреплениÑта й.
1206 г. ПиÑмо на папа Инокентий ІІІ до цар КалоÑн, в което го призовава да оÑвободи Балдуин и да Ñключи мир Ñ Ð»Ð°Ñ‚Ð¸Ð½Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ, като в противен Ñлучай го заплашва Ñ Ð½Ð°Ð¿Ð°Ð´ÐµÐ½Ð¸Ðµ от латинци и унгарци.
1206 г. 20 авгуÑÑ‚. След като научава, че Балдуин е починал, брат му Ðнри е провъзглаÑен за латинÑки император.
1207 г. КалоÑн Ñключва Ñъюз Ñ Ð¢ÐµÐ¾Ð´Ð¾Ñ€ I ЛаÑкариÑ, император на ÐикейÑката империÑ, наÑочен Ñрещу ЛатинÑката империÑ. Българите обÑаждат неуÑпешно Ðдрианопол Ñ 33 бойни машини.
1207 г. авгуÑÑ‚. ЛатинÑкиÑÑ‚ император Ðнри и ÑолунÑкиÑÑ‚ крал Бонифаций МонфератÑки Ñе ÑпоразумÑват в КипÑела за ÑъвмеÑтни дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ñрещу КалоÑн.
1207 г. 4 Ñептември. Ð’ битка Ñ Ð±ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ñки отрÑд в Родопите е убит ÑолунÑкиÑÑ‚ крал Бонифаций МонфератÑки.
1207 г. октомври. КалоÑн обÑажда Солун. КуманÑкиÑÑ‚ войвода МанаÑÑ‚ÑŠÑ€ убива КалоÑн. ТÑлото му е пренеÑено в Търново и е погребано в църквата “Св. ЧетиридеÑет мъченици“.
1207–1218 г. Управление на цар Борил. След Ñмъртта на КалоÑн Борил Ñе жени за вдовицата му, за да легитимира влаÑтта Ñи.
1207 г. Синовете на ÐÑен, Иван ÐÑен и ÐлекÑандър – бÑгат в Галичкото кнÑжеÑтво.
1207 г. Братът на Борил, ÑеваÑтократор Стрез, Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð¾Ñ‰Ñ‚Ð° на ÑръбÑÐºÐ¸Ñ Ð¶ÑƒÐ¿Ð°Ð½ Стефан II Ðеман Първовенчани Ñе обÑвÑва за незавиÑим владетел в Средна ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ñ Ñ†ÐµÐ½Ñ‚ÑŠÑ€ ПроÑек. Ð’ РодопÑката облаÑÑ‚ Ñ Ñ†ÐµÐ½Ñ‚ÑŠÑ€ крепоÑтта Цепина Ñе отцепва братовчедът на Борил, племенник на ÐÑеневци, ÑеваÑтократор ÐлекÑий Слав. По-къÑно премеÑтва резиденциÑта Ñи в Мелник.
1208 г. Маджарите превземат БелградÑката и БраничевÑката облаÑÑ‚, а ÑръбÑкиÑÑ‚ жупан Стефан II Ðеман Първовенчани превзема Ðиш.
1208 г. юни. Българите отблъÑкват Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð½Ð° латинците при Боруй.
1208 г. 1 или 2 авгуÑÑ‚. Латинците разбиват българите при Филипопол. Градът преминава в латинÑки ръце.
1208 г. еÑента. Ð’ Станимака ÐлекÑий Слав Ñключва Ñъюз Ñ Ð»Ð°Ñ‚Ð¸Ð½ÑÐºÐ¸Ñ Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð°Ñ‚Ð¾Ñ€ Ðнри, получава титлата деÑпот и през ноември Ñе жени в КонÑтантинопол за Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð½Ð° Ðнри.
1208–1211 г. Военни дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ð½Ð° Борил и брат му, ÑеваÑтократор Стрез, Ñрещу латинците в югозападните българÑки земи, без оÑобен уÑпех.
1211 г. 11 февруари. Събор против богомилите в Търново, проведен по каноните на Източната църква. Издава Ñе Синодик на цар Борил. Ð’ оÑновата му е залегнал Ñинодик на КонÑтантинополÑката Ð¿Ð°Ñ‚Ñ€Ð¸Ð°Ñ€ÑˆÐ¸Ñ Ð¾Ñ‚ 843 г. Ð’ Ð‘Ð¾Ñ€Ð¸Ð»Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ñинодик Ñа запиÑани анатеми Ñрещу богомилите. ОÑвен за Ñъбора, Синодикът дава ценни ÑÐ²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° възÑтановÑването на БългарÑката Ð¿Ð°Ñ‚Ñ€Ð¸Ð°Ñ€ÑˆÐ¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· 1235 г., ÑлавоÑÐ»Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð½Ð° царе, болÑри, патриарÑи и др. ПоÑледната Ñ€ÐµÐ´Ð°ÐºÑ†Ð¸Ñ Ð½Ð° Синодика е от Ð¥IV в. и принадлежи на патриарх Евтимий. Синодикът е разпроÑтранен в СърбиÑ, Влашко и РуÑиÑ.
1211 г. пролетта. СъвмеÑтни дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ñ ÐикейÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ñрещу латинците. Българите навлизат в ТракиÑ, но Ñе оттеглÑÑ‚, без да влÑзат в Ñражение.
1211 г. лÑтото. Военни дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ð½Ð° Борил и брат му, ÑеваÑтократор Стрез, Ñрещу латинците в югозападните българÑки земи. При ÐŸÐµÐ»Ð°Ð³Ð¾Ð½Ð¸Ñ (БитолÑ) войÑките на Борил и Стрез Ñа разбити от ÑолунÑките барони и епирÑÐºÐ¸Ñ Ð´ÐµÑпот Михаил I Комнин.
1211 г. еÑента. Борил Ñе наÑочва към Солун, превзема Мелник, но е преÑрещнат от войÑките на ÑолунÑките барони и деÑпот ÐлекÑий Слав и Ñе връща обратно.
1213 г. Потвърждаване на униÑта Ñ Ð¿Ð°Ð¿Ð° Инокентий III.
1213 г. Мирен договор Ñ Ð›Ð°Ñ‚Ð¸Ð½Ñката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ñ Ð¿Ð¾ÑредничеÑтвото на папата. Император Ðнри Ñе оженва за МариÑ, Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð½Ð° КалоÑн, доведена Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð½Ð° Борил. От ÑÐ²Ð¾Ñ Ñтрана, Борил Ñе жени за племенницата на Ðнри, Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð½Ð° ÑеÑтра му Йоланта и зет му Пиер дьо Куртене.
1214 г. Годеж на Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð½Ð° Борил Ñ ÑƒÐ½Ð³Ð°Ñ€ÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÑтолонаÑледник Бела.
1214 г. Бунт на болÑри (или кумани) във ВидинÑка облаÑÑ‚. Потушен е Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð¾Ñ‰Ñ‚Ð° на унгарÑÐºÐ¸Ñ Ð²Ð¾ÐµÐ½Ð°Ñ‡Ð°Ð»Ð½Ð¸Ðº Ивашин. Според други иÑторици тези ÑÑŠÐ±Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ñе развиват през 1211 г.)
1214 г. ÐеуÑпешен ÑъвмеÑтен поход на българи и латинци Ñрещу СърбиÑ. Ð’ коалициÑта Ñе включва ÑеваÑтократор Стрез, който е убит при неизÑÑнени обÑтоÑтелÑтва. Ð’ тази ÐºÐ¾Ð°Ð»Ð¸Ñ†Ð¸Ñ ÑƒÑ‡Ð°Ñтва и епирÑкиÑÑ‚ владетел Михаил I Комнин, който загива през 1215 г.
1216 г. 11 юни. Ð’ Солун умира латинÑкиÑÑ‚ император Ðнри.
1217 г. СръбÑкиÑÑ‚ жупан Стефан II Ðеман получава кралÑка титла от Рим и приема името Първовенчани.
1217–1218 г. Завръщане на Иван ÐÑен II и брат му ÐлекÑандър Ñ Ñ€ÑƒÑки дружини. Ð’ продължение на Ñедем меÑеца Борил е обÑаден в Търново. Прави опит за бÑгÑтво, но е заловен и оÑлепен.
1218–1241 г. Управление на цар Иван ÐÑен II.
1219 г. Ðа връщане от кръÑтоноÑен поход унгарÑкиÑÑ‚ крал Ðндрей II минава през БългариÑ, Ñключва мирен договор Ñ Ð½ÐµÑ. Уговорен е бракът на Иван ÐÑен Ñ Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð¼Ñƒ Ðна-МариÑ. Бракът е Ñключен през 1221 г. Ñлед разрешение от папа Хонорий III. Като зеÑтра Иван ÐÑен получава БелградÑката и БраничевÑката облаÑÑ‚.
1224 г. краÑÑ‚. ЕпирÑкиÑÑ‚ владетел Теодор Комнин превзема Солун и е коронÑÑан за император на ромеите от охридÑÐºÐ¸Ñ Ð°Ñ€Ñ…Ð¸ÐµÐ¿Ð¸Ñкоп Димитър ХоматиÑн. (Други иÑторици приемат 1227 г. за дата на коронÑÑването му.)
1224 г. Иван ÐÑен II Ñключва Ñъюз Ñ Ð¢ÐµÐ¾Ð´Ð¾Ñ€ Комнин. Братът на Теодор Комнин, деÑпот Мануил, Ñе оженва за МариÑ, Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð½Ð° Иван ÐÑен II.
1225–1228 г. Ðикейци и епирци Ñи Ñъперничат в Източна ТракиÑ. Ðдрианопол преминава поÑледователно в никейÑки и епирÑки ръце.
1228 г. Умира латинÑкиÑÑ‚ император Робер дьо Куртене. Ðа преÑтола заÑтава малолетниÑÑ‚ му брат Балдуин ІІ. Сведение на Марино Сануто за договор между ЛатинÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð¸ БългариÑ, Ñпоред който Елена, дъщерÑта на Иван ÐÑен II, ще вÑтъпи в брак Ñ Ð‘Ð°Ð»Ð´ÑƒÐ¸Ð½ II и българÑкиÑÑ‚ цар ще му Ñтане наÑтойник. Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¾Ð±ÐµÑ‰Ð°Ð²Ð° помощ на ЛатинÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ñрещу ÐÐ¸ÐºÐµÑ Ð¸ Епир. Филипопол и облаÑтта Ñа приÑъединени към БългариÑ.
1229 г. 9 април. Споразумение на латинците Ñ ÐµÑ€ÑƒÑалимÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð» Жан дьо Бриен в Перуджа. Той Ñтава регент и Ñъимператор на Балдуин II и ÑгодÑва Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ñи Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾.
1230 г. СолунÑкиÑÑ‚ император Теодор Комнин нарушава договора Ñ Ð˜Ð²Ð°Ð½ ÐÑен II. Ðа 9 март – битка при Клокотница (на 10 км Ñеверозападно от дн. ХаÑково). Теодор Комнин и ÑемейÑтвото му Ñа пленени и отведени в Търново, където Теодор е оÑлепен. Управител на Солун, ТеÑÐ°Ð»Ð¸Ñ Ð¸ Епир като българÑки ваÑал Ñтава зетÑÑ‚ на Иван ÐÑен – деÑпот Мануил Комнин. Победата е ознаменувана Ñ Ð½Ð°Ð´Ð¿Ð¸Ñа върху колона в храма “Св. ЧетиридеÑет мъченици“ в Търново. Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ‡Ð¸ Ñ Ñ‚Ñ€Ð¸ морета – Черно, БÑло и ÐдриатичеÑко. Иван ÐÑен Ñе титулува “цар на българи и гърци“.
1230 г. Иван ÐÑен поÑещава Света гора и обдарÑва тамошните манаÑтири “Ватопед“, “Зограф“, “Протата“, Великата Лавра “Св. ÐтанаÑий“. (Запазена е грамотата за манаÑтира “Ватопед“.) Издадена е грамота Ñ Ð¿Ñ€Ð¸Ð²Ð¸Ð»ÐµÐ³Ð¸Ð¸ за търговците от Дубровник.
1231 г. авгуÑÑ‚. ЕруÑалимÑкиÑÑ‚ крал Жан дьо Бриен е коронÑÑан за император в КонÑтантинопол и обÑвен за наÑтойник на Балдуин II. ОтношениÑта Ñ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñе изоÑÑ‚Ñ€ÑÑ‚.
1232 г. Иван ÐÑен II ÑкъÑва униÑта Ñ Ð¿Ð°Ð¿Ð° Григорий IÐ¥.
1232 г. Под натиÑка на папа Григорий IÐ¥ унгарците нападат БелградÑката и БраничевÑката облаÑÑ‚. ОтблъÑнати Ñа от брата на Ñ†Ð°Ñ€Ñ â€“ ÑеваÑтократор ÐлекÑандър.
1234 г. Ðа ÑръбÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÑтол заÑтава Стефан ВладиÑлав, женен за МариÑ-БелоÑлава, Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð½Ð° Иван ÐÑен II.
1234 г. Преговори за Ñъюз между Иван ÐÑен II и никейÑÐºÐ¸Ñ Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð°Ñ‚Ð¾Ñ€ Йоан III Дука Ватаци.
1235 г. пролетта. Ðа Ñреща между Иван ÐÑен II и император Йоан III Дука Ватаци в Калиопол (Галиполи) е Ñключен Ñъюз. Веднага Ñлед това в ЛампÑак, на малоазийÑÐºÐ¸Ñ Ð±Ñ€Ñг, конÑтантинополÑкиÑÑ‚ патриарх Герман II венчава никейÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÑтолонаÑледник Теодор II ЛаÑÐºÐ°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ Елена, Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð½Ð° Иван ÐÑен II. С императорÑко и Ñъборно поÑтановление на източните патриаршии БългарÑката църква е издигната в Ð¿Ð°Ñ‚Ñ€Ð¸Ð°Ñ€ÑˆÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ‡ÐµÐ»Ð¾ Ñ Ð¿Ð°Ñ‚Ñ€Ð¸Ð°Ñ€Ñ… Йоаким I. ÐрхиепиÑкоп ВаÑилий Ñе Ð¾Ñ‚Ñ‚ÐµÐ³Ð»Ñ Ð² атонÑки манаÑтир, където Ñкоро умира.
1235–1236 г. БългарÑки и никейÑки войÑки обÑаждат неуÑпешно КонÑтантинопол.
1237 г. 22 март. Умира латинÑкиÑÑ‚ император Жан дьо Бриен. След размÑна на пиÑма и пратеници Ñ Ð¿Ð°Ð¿Ð° Григорий ІХ Иван ÐÑен II Ñе отмÑта от Ñъюза Ñ ÐикейÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð¸ Ñключва договор Ñ Ð»Ð°Ñ‚Ð¸Ð½Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ. Провежда заедно Ñ Ñ‚ÑÑ… обÑада на крепоÑтта Цурулум. Ð’ Търново умират от чума царица Ðна-МариÑ, патриарх Йоаким I и един от Ñиновете на Иван ÐÑен II. ВъзÑтановен е Ñъюзът Ñ ÐикейÑката империÑ.
1237 г. Иван ÐÑен II Ñе оженва за Ирина, Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð½Ð° Ð¿Ð»ÐµÐ½ÐµÐ½Ð¸Ñ ÑолунÑки император Теодор Комнин.
1238–1240 г. Папа Григорий IÐ¥ Ñе опитва да организира кръÑтоноÑен поход Ñрещу Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ ÐикейÑката империÑ. Той влиза в кореÑÐ¿Ð¾Ð½Ð´ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ñ ÑƒÐ½Ð³Ð°Ñ€ÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð» Бела IV и го призовава да подкрепи войÑките на Балдуин II, Ñъбирани в Западна Европа. УнгарÑкиÑÑ‚ крал Ñе отказва от Ð¿Ñ€Ð¾ÐµÐºÑ‚Ð¸Ñ€Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ñ…Ð¾Ð´, а Балдуин II – от намерениÑта да нападне БългариÑ. Походът Ñе наÑочва Ñамо Ñрещу ÐикейÑката империÑ.
1240 г. Иван ÐÑен II пропуÑка 60 000 кръÑтоноÑна войÑка от Западна Европа, начело Ñ Ð»Ð°Ñ‚Ð¸Ð½ÑÐºÐ¸Ñ Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð°Ñ‚Ð¾Ñ€ Балдуин II, да премине необезпокоÑвана през българÑка териториÑ. С тези войÑки и Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð¾Ñ‰Ñ‚Ð° на куманите по-къÑно Балдуин II отнема от никейците крепоÑтта Цурулум.
1241 г. Българите отблъÑкват татарите (Ñпоред извеÑтие на Филип МуÑкеÑ).
1241 г. 24 юни. Умира цар Иван ÐÑен II. След Ñмъртта му Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ñ‡Ð²Ð° да плаща ежегоден данък на татарите.
1261 г. 25 юли. ÐикейÑкиÑÑ‚ пълководец ÐлекÑий Стратeгопул превзема неохранÑÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ латинците КонÑтантинопол. Ðа 15 авгуÑÑ‚ император Михаил VIII Палеолог влиза тържеÑтвено в КонÑтантинопол и извършва втора тържеÑтвена коронациÑ. КонÑтантинопол Ñтава отново Ñтолица на ВизантийÑката империÑ.
1241–1246 г.
Управление на Коломан I ÐÑен
[/b].
1242 г. Татарите нападат и опуÑтошават чаÑÑ‚ от българÑките земи. Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñе задължава да плаща годишен данък на татарÑÐºÐ¸Ñ Ñ…Ð°Ð½.
1246 г. Коломан I ÐÑен е отровен. Ðа преÑтола заÑтава Михаил II ÐÑен, Ñин на Иван ÐÑен II от третата му жена Ирина. УправлÑва до 1257 г.
1246 г. След убийÑтвото на Коломан I ÐÑен императорът на ÐикейÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð™Ð¾Ð°Ð½ II Дука Ватаци нарушава мира Ñ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ завладÑва ТракиÑ, РодопÑката облаÑÑ‚, Беломорието, чаÑÑ‚ от МакедониÑ. През Ñъщата година никейците завладÑват и Солун. По-къÑно унгарÑкиÑÑ‚ крал Бела IV приÑъединÑва БелградÑката и БраничевÑката облаÑÑ‚.
1253 г. Михаил II ÐÑен Ñключва договор Ñ Ð”ÑƒÐ±Ñ€Ð¾Ð²Ð½Ð¸Ðº, наÑочен Ñрещу ÑръбÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð» Урош. Договорът Ñъдържа и търговÑки клаузи, облекчаващи взаимната Ñ‚ÑŠÑ€Ð³Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð½Ð° двете Ñтрани.
1253 г. Михаил II ÐÑен предприема кратък поход в ÑръбÑките земи, но под натиÑка на ÐикейÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÑƒÑтановÑва войната. Договорът Ñ Ð”ÑƒÐ±Ñ€Ð¾Ð²Ð½Ð¸Ðº е прекратен.
1254 г. Ðа преÑтола на ÐикейÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ñе качва Теодор II ЛаÑкариÑ. БългарÑки войÑки навлизат в РодопÑката облаÑÑ‚ и МакедониÑ, но Ñа принудени да Ñе оттеглÑÑ‚.
1255 г. Преговори за мир Ñ ÐикейÑката империÑ, водени Ñ Ð¿Ð¾ÑредничеÑтвото на кнÑз РоÑтиÑлав Михайлович, Ñ‚ÑŠÑÑ‚ на Михаил II ÐÑен, кнÑз на облаÑтта Мачва. Договорът предвижда предаване на чаÑти от Северна ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ РодопÑката облаÑÑ‚ на ÐикеÑ. Михаил II ÐÑен отказва да го признае. БългарÑките болÑри Ñа недоволни от политиката на Михаил II ÐÑен.
1257 г. Михаил II ÐÑен е убит. Ðа преÑтола Ñе качва Калиман (негов братовчед, Ñин на ÑеваÑтократор ÐлекÑандър, брат на Иван ÐÑен II). Съперници за преÑтола Ñа болÑринът Мицо и кнÑз РоÑтиÑлав.
1257 г. Между нÑколкото претенденти за преÑтола за цар е избран болÑринът от Скопие КонÑтантин Тих (1257–1277). След брак Ñ Ð˜Ñ€Ð¸Ð½Ð°, внучка на Иван ÐÑен II и Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð½Ð° никейÑÐºÐ¸Ñ Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð°Ñ‚Ð¾Ñ€, приема името КонÑтантин ÐÑен.
1261 г. 25 юли. ÐикейÑкиÑÑ‚ пълководец ÐлекÑий Стратегопул превзема неохранÑÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ латинците КонÑтантинопол. Ðа 15 авгуÑÑ‚ император Михаил VIII Палеолог влиза тържеÑтвено в КонÑтантинопол и прави града отново Ñтолица на ВизантийÑката империÑ.
1262 г. Война между Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ Ð¸ БългариÑ. Византийците превземат важни градове и облаÑти в Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¸ по черноморÑкото крайбрежие (Филипопол, Станимака, Ðнхиало, МеÑемвриÑ).
1268 г. ÐеуÑпешен договор Ñ Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ. Преговорите Ñ ÐšÐ°Ñ€Ð» ÐнжуйÑки за антивизантийÑка ÐºÐ¾Ð°Ð»Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð·Ð°Ð²ÑŠÑ€ÑˆÐ²Ð°Ñ‚ без резултат. Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ðµ може да води активна антивизантийÑка политика поради татарÑката опаÑноÑÑ‚.
1277 г. Ð’ Ñевероизточните българÑки земи избухва въÑтание, ръководено от Ивайло. Прогонване на татарÑки отрÑд.
1277 г. Битка между въÑтаниците и войÑката на КонÑтантин ÐÑен. Смъртта на царÑ.
1278 г. Михаил VIII Палеолог провъзглаÑÑва Иван, Ñинът на Мицо, за цар на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð´ името Иван ÐÑен III и го оженва за Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ñи. ВизантийÑки войÑки тръгват на поход към БългариÑ.
1278 г. Ивайло влиза в Търново, Ñключва брак Ñ Ð²Ð´Ð¾Ð²Ð¸Ñ†Ð°Ñ‚Ð° на КонÑтантин ÐÑен – МариÑ, и поема царÑката корона.
1278 г. ВойÑките на Ивайло водÑÑ‚ ÑÑ€Ð°Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ Ð²Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ð¹Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ по крепоÑтите на Стара планина. СамиÑÑ‚ Ивайло предвожда други войÑки Ñрещу нахлулите в Северна Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ñ‚Ð°Ñ‚Ð°Ñ€Ñки отрÑди.
1279 г. зимата. След преговори на търновÑките болÑри Ñ Ð²Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ð¹ÑÐºÐ¸Ñ Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð°Ñ‚Ð¾Ñ€ градът Ñе предава и в него влизат византийÑки войÑки. За цар е провъзглаÑен Иван ÐÑен III.
1279 г. Ивайло разбива и прогонва татарите. След това Ñе наÑочва на юг и печели поÑледователно ÑÑ€Ð°Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ 10 000 и 5000 византийÑка войÑка.
1279 г. Иван ÐÑен III бÑга тайно от Търново Ñ Ñ†Ð°Ñ€Ñкото Ñъкровище.
1279 г. Георги Тертер е обÑвен за цар. Ивайло Ñ‚ÑŠÑ€Ñи убежище при татарÑÐºÐ¸Ñ Ñ…Ð°Ð½ Ðогай. Иван ÐÑен III при Ðогай. УбийÑтвото на Ивайло.
ÐšÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° Ð¥III в. ПоÑва на лъжеивайловци във Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ Ð²ÑŠÐ² връзка Ñ Ð²Ð¾Ð¹Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ Ñрещу турците.
1292 г. Тертер напуÑка преÑтола поради болÑÑ€Ñки междуоÑобици и избÑгва във ВизантиÑ.
1292–1298 г. Управление на цар Смилец. Татарите заÑилват намеÑата Ñи във вътрешните работи на БългариÑ. През 1295 г. Тертер Ñе признава за татарÑки ваÑал.
1298–1300 г. Управление на вдовицата на Смилец. Ð¢Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ð»Ð°Ð³Ð° ръката Ñи на ÑръбÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð» Стефан Милутин и като зеÑтра БългариÑ. Бракът не Ñе оÑъщеÑтвÑва поради отказа на ÑръбÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð».
1300 г. Тодор ВладиÑлав и Чака бÑгат от Златната орда. Ðа преÑтола заÑтава Чака, който е в конфликт Ñ Ð±Ð°Ñ‰Ð° Ñи Токту, който изпраща войÑки Ñрещу Търново. Тодор СветоÑлав ÑÐ²Ð°Ð»Ñ Ð§Ð°ÐºÐ°, изпраща главата му на Токту, възÑтановÑва отношениÑта Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ и заÑтава на преÑтола.
1300 г. БеÑÐ°Ñ€Ð°Ð±Ð¸Ñ Ðµ дадена във владение на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ татарите.
1300 г. Патриарх Йоаким III е наказан ÑÑŠÑ Ñмърт.
1301 г. ÐеуÑпешен опит на Михаил, Ñин на КонÑтантин ÐÑен и МариÑ, да Ñе върне на преÑтола.
1301 г. Братът на Смилец, РадоÑлав, претендент за КрънÑкото деÑпотÑтво, е заловен в битка и оÑлепен, заедно Ñ Ð½ÐµÐ³Ð¾ Ñа пленени 13 византийÑки велможи, които Ñа заменени във Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ Ñ Ð±Ð°Ñ‰Ð°Ñ‚Ð° на Ñ†Ð°Ñ€Ñ â€“ Георги Тертер.
1304–1307 г. Война Ñ Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ Ð² Ñъюз Ñ Ð•Ð»Ñ‚Ð¸Ð¼Ð¸Ñ€, владетел на КрънÑкото деÑпотÑтво. Българите превземат нÑколко облаÑти в ТракиÑ, черноморÑките приÑтанища МеÑемвриÑ, Ðнхиало, Созопол, Ðгатопол. ÐŸÐ¾Ñ€Ð°Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° византийците през 1304 г. при Ñ€. Скафида (край Созопол) и Виза.
1305 г. Тодор СветоÑлав превзема КрънÑкото деÑпотÑтво.
1307 г. Мирен договор между Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ ВизантиÑ. Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð·Ð°Ð¿Ð°Ð·Ð²Ð° териториалните Ñи придобивки. Тодор СветоÑлав Ñключва брак Ñ Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñта на византийÑÐºÐ¸Ñ Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð°Ñ‚Ð¾Ñ€.
1321 г. Умира Тодор СветоÑлав, на преÑтола Ñе качва Ñинът му Георги Тертер II.
1322 г. Българите превземат Филипопол.
1322 г. ноември. Умира Георги Тертер II, без да оÑтави наÑледници.
1322 г. БолÑрите избират за цар видинÑкиÑÑ‚ деÑпот Михаил Шишман.
1323–1324 г. БългарÑки войÑки завладÑват облаÑтта между Сливен и МеÑемвриÑ. По Ð¼Ð¸Ñ€Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð¾Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð·Ð°Ð¿Ð°Ð·Ð²Ð° тези придобивки.
1324–1325 г. Михаил III Шишман Ñе жени за ÑеÑтрата на Ðндроник III, Теодора, бивша Ñъпруга на Тодор СветоÑлав. Първата му Ñъпруга Ðна-Ðеда и Ñинът му Иван Стефан Ñа заточени.
1325 г. Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð´ÐºÑ€ÐµÐ¿Ñ Ðндроник III, а ÑръбÑкиÑÑ‚ крал Стефан ДечанÑки – Ðндроник II в борбата им за византийÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÑтол.
1328 г. 24 май. Ðндроник III надделÑва над дÑдо Ñи Ðндроник II и заема византийÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÑтол. През 1330 г. Михаил III Шишман и Ðндроник III Ñключват Ñъюз, наÑочен Ñрещу СърбиÑ.
30-те години. Ðачало на турÑките Ð½Ð°Ð¿Ð°Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð² ТракиÑ. Ðндроник III започва да приема турци като наемници в борбата за византийÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÑтол.
1330 г. 28 юни. БългарÑка войÑка начело Ñ ÐœÐ¸Ñ…Ð°Ð¸Ð» III Шишман е нападната внезапно от Ñърбите и разгромена. Михаил III Шишман е ранен тежко и умира.
1330–1331 г. Ðа преÑтола заÑтава цар Иван Стефан, Ñин на Михаил III Шишман от първата му Ñъпруга, ÑръбкинÑта Ðна-Ðеда.
1330 г. Ðндроник III нахлува в Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¸ превзема нÑкои българÑки градове.
1331 г. ЛовешкиÑÑ‚ деÑпот Иван ÐлекÑандър е избран за цар.
1331 г. Иван ÐлекÑандър Ð¿Ð¾Ð´ÐºÑ€ÐµÐ¿Ñ Ð½Ð¾Ð²Ð¸Ñ ÑръбÑки крал Стефан Душан и подобрÑва отношениÑта ÑÑŠÑ Ð¡ÑŠÑ€Ð±Ð¸Ñ. Стефан Душан Ñе оженва за Елена, ÑеÑтра на Иван ÐлекÑандър.
1332 г. 18 юли. Победа на българите над византийците при РуÑокаÑтро. ПоÑледвалиÑÑ‚ мирен договор връща на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´Ð¾Ð²ÐµÑ‚Ðµ в облаÑтта между Сливен и Черно море. Уговорен е годеж между преÑтолонаÑледника Михаил ÐÑен и МариÑ, Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð½Ð° Ðндроник III. Мирът продължава до Ñмъртта на Ðндроник III през 1341 г.
1332 г. Иван ÐлекÑандър уÑмирÑва бунт на видинÑÐºÐ¸Ñ Ð´ÐµÑпот Белаур.
1340 г. Иван ÐлекÑандър Ñе развежда Ñ Ð¿ÑŠÑ€Ð²Ð°Ñ‚Ð° Ñи жена Теодора, Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ð½Ð° Ð²Ð»Ð°ÑˆÐºÐ¸Ñ Ð²Ð¾Ð¹Ð²Ð¾Ð´Ð° Иванко БеÑараб (от Ð½ÐµÑ Ð¸Ð¼Ð° трима Ñинове – Михаил ÐÑен, Иван Срацимир и Иван ÐÑен) и Ñе жени за еврейката Сара, коÑто Ñе покръÑтва и приема името Теодора. От Ð½ÐµÑ Ð¸Ð¼Ð° двама Ñинове (Иван Шишман и Иван ÐÑен) и три дъщери (Кера-Тамара, Кераца и ДеÑиÑлава).
1341 г. Във Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ñ‡Ð²Ð° гражданÑка война за преÑтола. ГлавниÑÑ‚ Ñъперник на Йоан V Палеолог е Йоан Кантакузин, велик домеÑтик и влиÑтелен земевладелец. Във войната Ñе намеÑват оÑтаналите балканÑки владетели.
1342 г. Момчил е назначен от Йоан Кантакузин за управител на облаÑÑ‚ в Родопа. По-къÑно Момчил Ñе обÑвÑва за незавиÑим владетел.
1344 г. Момчил опожарÑва кораби на айдънÑките турци в беломорÑкото приÑтанище Ðбдера. Скоро Ñлед това нанаÑÑ Ð¿Ð¾Ñ€Ð°Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ðµ и на една войÑка на Йоан Кантакузин.
1344 г. Ð’ борбата за запазване на преÑтола за Йоан V Палеолог (1341–1391) Ñрещу Ñъперника Йоан Кантакузин, Ðна СавойÑка Ñключва Ñъюзен договор Ñ Ð˜Ð²Ð°Ð½ ÐлекÑандър. Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÑ‡Ð°Ð²Ð° ред важни облаÑти и градове в Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ â€“ Филипопол, Станимака, Цепина и др.
1345 г. ВойÑки на Умур бег и Йоан Кантакузин нападат Момчил край крепоÑтта Перитор. Момчил е убит. За него Ñе Ñъздава легендарниÑÑ‚ образ на защитника на хриÑтиÑните Ñрещу турците.
1346 г. Стефан Душан Ñе обÑвÑва за цар на Ñърби, гърци и българи. СръбÑката архиепиÑÐºÐ¾Ð¿Ð¸Ñ Ðµ издигната в патриаршиÑ. Иван ÐлекÑандър признава новата титла на Стефан Душан, неговите Ð·Ð°Ð²Ð¾ÐµÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð² ÐœÐ°ÐºÐµÐ´Ð¾Ð½Ð¸Ñ Ð¸ ÑръбÑката патриаршиÑ. Срещу това той получава Ñамо нÑкои облаÑти, загубени Ñлед битката при Велбъжд.
1347 г. ТърговÑки договор Ñ Ð’ÐµÐ½ÐµÑ†Ð¸Ð°Ð½Ñката република.
1347 г. Йоан Кантакузин влиза в КонÑтантинопол и Ñлед като ÑгодÑва Ð´ÑŠÑ‰ÐµÑ€Ñ Ñи за Йоан V Палеолог Ñтава Ñъимператор.
Средата на Ð¥IV в. ОтделÑне на ДобруджанÑкото деÑпотÑтво на Балик, наÑледен от Добротица.
1351 г. Йоан Кантакузин разбира погрешната Ñи политика на използване на турците като наемници и иÑка помощ от Иван ÐлекÑандър за поÑтроÑване на флот за борба Ñрещу Ñ‚ÑÑ…. Иван ÐлекÑандър (както и Стефан Душан) отказват помощта. Разединението на балканÑките владетели подпомага турÑката Ð¸Ð½Ð²Ð°Ð·Ð¸Ñ Ð½Ð° полуоÑтрова.
1352–1354 г. Ðови междуоÑобици между Йоан V Палеолог и Йоан Кантакузин. БългарÑкиÑÑ‚ и ÑръбÑкиÑÑ‚ владетел заÑтават зад Ð·Ð°ÐºÐ¾Ð½Ð½Ð¸Ñ Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð°Ñ‚Ð¾Ñ€. Йоан Кантакузин прибÑгва отново до помощта на оÑманÑките турци на Орхан.
1352–1354 г. Турците превземат крепоÑтите Цимпе и Галиполи на европейÑÐºÐ¸Ñ Ð±Ñ€Ñг на Дарданелите и оттам започват териториална Ð¸Ð½Ð²Ð°Ð·Ð¸Ñ Ð² ТракиÑ.
1352–1354 г. РазширÑване на турÑките Ð²Ð»Ð°Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð² ТракиÑ. Ð’ битка Ñ Ñ‚ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ‚Ðµ загива Михаил ÐÑен, най-големиÑÑ‚ Ñин на Иван ÐлекÑандър.
1354 г. Поради обвинениÑ, че е довел турците на БалканÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров, Йоан Кантакузин напуÑка преÑтола. Ðа него отново заÑтава Йоан V Палеолог.
1355 г. Временен антитурÑки Ñъюз между Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ ВизантиÑ. Брак между дъщерÑта на Иван ÐлекÑандър, Кераца, и Ðндроник, Ñин на Йоан V Палеолог.
1355 г. Умира Стефан Душан. След неговата Ñмърт ÑръбÑката държава Ñе Ñ€Ð°Ð·Ð´ÐµÐ»Ñ Ð½Ð° множеÑтво отделни малки кнÑжеÑтва.
1355–1360 г. ОбоÑобÑване на ВидинÑко царÑтво на Иван Срацимир, Ñин на Иван ÐлекÑандър от първата му Ñъпруга Теодора.
Ðачалото на 60-те години на Ð¥IV в. Мурад I завладÑва по-голÑмата чаÑÑ‚ от Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ñ Ð³Ð»Ð°Ð²Ð½Ð¸Ñ‚Ðµ й градове (Ðдрианопол, Димотика, Филипопол, Боруй
и др.). Мурад I премеÑтва турÑката Ñтолица от БурÑа в Ðдрианопол.
1364 г. Война между Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ Ð’Ð¸Ð·Ð°Ð½Ñ‚Ð¸Ñ Ð·Ð° черноморÑките градове. ВизантийÑкиÑÑ‚ Ñъюзник граф Ðмедей СавойÑки превзема градовете и ги предава на ВизантиÑ. Ð’ тази война Иван ÐлекÑандър използва като Ñъюзници турците.
1365 г. Ð£Ð½Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð°Ð¿Ð°Ð´Ð° и превзема ВидинÑкото царÑтво и Иван Срацимир е отведен в плен. Четири години по-къÑно, Ñ Ð¿Ð¾Ð¼Ð¾Ñ‰Ñ‚Ð° Иван ÐлекÑандър и Ð²Ð»Ð°ÑˆÐºÐ¸Ñ Ð²Ð¾Ð¹Ð²Ð¾Ð´Ð° ВладиÑлав Влайку, той е оÑвободен и възÑтановен във ВидинÑкото царÑтво.
1369 г. Йоан V Палеолог заминава за Рим и моли за помощ от Западна Европа Ñрещу турÑката инвазиÑ, дори Ñ Ñ†ÐµÐ½Ð°Ñ‚Ð° на приемането на католицизма.
1371 г. Умира Иван ÐлекÑандър.
1371 г. 26 Ñептември. Битка на войÑките на братÑта Вълкашин и Углеша Ñрещу турците при Черномен. ХриÑтиÑнÑките войÑки Ñа разбити, Вълкашин и Углеша Ñа убити.
1371–1373 г. Иван Срацимир приÑъединÑва Сре-дец и облаÑтта към ВидинÑкото царÑтво.
1373 г. Иван Шишман Ñе признава за ваÑал на Мурад I и му дава за жена ÑеÑтра Ñи Кера-Тамара.
1381 г. ВидинÑкото царÑтво Ñе откъÑва от ТърновÑката Ð¿Ð°Ñ‚Ñ€Ð¸Ð°Ñ€ÑˆÐ¸Ñ Ð¸ Ñе подчинÑва на КонÑтантинополÑката патриаршиÑ.
1382 г. ОбÑадена и превзета от турците е важната ÑтратегичеÑка крепоÑÑ‚ Средец.
1387 г. Турците превземат Солун.
1387 г. Ð’ битка при Плочник обединените Ñили на ÑръбÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð» Лазар и боÑненÑÐºÐ¸Ñ Ð¢Ð²ÑŠÑ€Ð´ÐºÐ¾ нанаÑÑÑ‚ поражение на турÑки войÑки. Това е единÑтвената хриÑтиÑнÑка победа над турците в поÑÐ»ÐµÐ´Ð½Ð¸Ñ ÐµÑ‚Ð°Ð¿ на завладÑването на БалканÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров.
1388 г. Турците овладÑват СилиÑтра и облаÑтта, както и нÑкои земи на добружданÑÐºÐ¸Ñ Ð´ÐµÑпот Иванко.
1389 г. 15 юни при КоÑово поле Ñе Ñ€Ð°Ð·Ð³Ð°Ñ€Ñ Ð±Ð¸Ñ‚ÐºÐ° между обединените Ñили на Ñърби, боÑненци и хървати Ñрещу турÑките войÑки, предвождани от Мурад I. СръбÑкиÑÑ‚ войвода Милош Обилич убива Мурад I в палатката му. Битката продължава наÑледникът му БаÑзид I Йълдъръм (Светкавицата) (1389–1402). По-Ñледва разгром на хриÑтиÑнÑките войÑки. СръбÑкиÑÑ‚ крал Лазар е убит. ПътÑÑ‚ на турците към западната чаÑÑ‚ на БалканÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров и Централна Европа е открит.
1393 г. Турците обÑаждат три меÑеца Търново. КрепоÑтта пада на 17 юли. ЧаÑÑ‚ от търновÑките първенци Ñа избити, други Ñа преÑелени в Мала ÐзиÑ, патриарх Евтимий е заточен в БачковÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð°Ð½Ð°Ñтир.
1393 г. След превземането на Търново турците Ñе наÑочват към ÐикополÑката крепоÑÑ‚, където Ñе намира Иван Шишман. След кратка обÑада крепоÑтта е превзета, Иван Шишман е пленен и по-къÑно убит. ЕдиниÑÑ‚ му Ñин – ÐлекÑандър – приема иÑлÑма, а другиÑÑ‚ – Фружин – Ñе Ð¾Ñ‚Ñ‚ÐµÐ³Ð»Ñ Ð² УнгариÑ. Край на ТърновÑкото царÑтво.
1393 г. Турците превземат и ДобруджанÑкото деÑпотÑтво.
1395 г. Иван Срацимир и влашкиÑÑ‚ войвода Мирчо Ñтават турÑки ваÑали.
1396 г. КръÑтоноÑен поход на западни рицари от УнгариÑ, Полша, ГерманиÑ, ИталиÑ, Ð¤Ñ€Ð°Ð½Ñ†Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð´ ръководÑтвото на унгарÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð» Сигизмунд (1387–1437). Ð’ битката при Ðикопол на 25 Ñептември кръÑтоноÑците Ñа разбити.
1396 г. Веднага Ñлед битката при Ðикопол турците обÑаждат Видин и го превземат. Иван Срацимир е пленен и отведен в Мала ÐзиÑ.
1453 г. КонÑтантинопол е превзет от турците. Край на ВизантийÑката империÑ.
1396 г. Окончателно завладÑване на ВидинÑкото царÑтво от оÑманците.
1396 г. Поражение на кръÑтоноÑните войÑки на Сигизмунд при Ðикопол.
1389–1402 г. Управление на Ñултан БаÑзид I.
1400 г. Тамерлан Ñ Ð²Ð¾Ð¹Ñките Ñи напада анадолÑките провинции на оÑманÑките турци.
1402 г. 25 юли. Битка между БаÑзид I Йълдъръм и монголÑките войÑки при Ðнкара. ОÑманÑките турци Ñа разгромени, БаÑзид I е пленен и по-къÑно убит.
1402–1413 г. ДинаÑтична война за преÑтола между Ñиновете му МуÑа, Сюлейман I (1402–1409 г. Ñамо в РумелиÑ) и Мехмед I Челеби (1402–1421 г. отначало Ñамо в Ðнадола, а Ñлед 1413 г. и в РумелиÑ).
1403–1404 г. Общи дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ð½Ð° балканÑките владетели Стефан Лазаревич, боÑненÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð» ОÑтоÑ, Ð²Ð»Ð°ÑˆÐºÐ¸Ñ ÐºÐ½Ñз Мирчо и българÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ½Ñз КонÑтантин Ñрещу оÑманците.
1406–1408 г. УÑÐ¸Ð»Ð¸Ñ Ð½Ð° унгарÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð» Сигизмунд да организира ÐºÐ¾Ð°Ð»Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° балканÑките владетели Ñрещу оÑманците.
1406 г. (по други източници 1404 или 1408 г.). ОÑвободителен поход на КонÑтантин (Ñин на Иван Срацимир), Ð²Ð»Ð°ÑˆÐºÐ¸Ñ Ð²Ð¾Ð¹Ð²Ð¾Ð´Ð° Мирчо и Фружин (Ñин на Иван Шишман). Превзета е СилиÑтра и нÑкои облаÑти в Добруджа. Според други източници Ñа оÑвободени земи и около Видин.
1409 г. Потушаване на въÑтанието на КонÑтантин, Мирчо и Фружин от Сюлейман I.
1412 г. Бунт на принц МуÑа.
1412 г. Ð’ÑŠÑÑ‚Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° българите Ñрещу МуÑа.
1413 г. МуÑа разÑелва принудително българÑкото наÑеление поради въÑтаниÑта от 1412 г.
1413 г. юли. Мехмед I Челеби разбива МуÑа при Ñ. Чамурлий (дн. Калково, СофийÑко).
1416 г. Бунт на Бедредин Симави.
1422 г. ОÑманÑките войÑки на Мурад II обÑаждат Цариград.
1425 г. ВойÑки на влаÑи, Ñърби и българи овладÑват Видин и ОрÑхово.
1425 г. Сигизмунд организира против оÑманците нов Ñъюз, в който учаÑтват влаÑи и Ñърби; българÑкиÑÑ‚ кнÑз Фружин Ñ‚ÑŠÑ€Ñи подкрепата на ВенециÑ.
1430 г. ОÑманÑките турци превземат Солун. ÐаÑтъплението им продължава към западната чаÑÑ‚ на БалканÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров и във Влашко.
1432–1435 г. Ð’ÑŠÑтание на Ðрианит и Депа (ÐÐ½Ð´Ñ€ÐµÑ Ð¢Ð¾Ð¿Ð¸Ñ) в ÐÐ»Ð±Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ‚Ð¸Ð² оÑманците.
1435 г. ДипломатичеÑка миÑÐ¸Ñ Ð½Ð° кнÑз Фружин при въÑтаналите албанци.
1439 г. Първо покорÑване на ÑръбÑкото кнÑжеÑтво от оÑманците.
1439 г. Ð£Ð½Ð¸Ñ Ð¼ÐµÐ¶Ð´Ñƒ Рим и КонÑтантинополÑката Ð¿Ð°Ñ‚Ñ€Ð¸Ð°Ñ€ÑˆÐ¸Ñ Ð½Ð° Ñъбор във Ферара и ФлоренциÑ. УниÑта Ñ‚Ñ€Ñбва да обедини уÑилиÑта за противопоÑтавÑне на оÑманÑката екÑÐ¿Ð°Ð½Ð·Ð¸Ñ ÐºÑŠÐ¼ Централна Европа и за ÑпаÑÑването на поÑледните Ð²Ð»Ð°Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° ВизантийÑката империÑ. Ðа 1 Ñнуари папа Евгений IV издава була за обÑвÑване на кръÑтоноÑен поход Ñрещу оÑманците.
1443 г. Първи кръÑтоноÑен поход на полÑко-унгарÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð» ВладиÑлав III Ягело (1434–1444), транÑилванÑÐºÐ¸Ñ Ð²Ð¾Ð¹Ð²Ð¾Ð´Ð° Янош ХуниÑди и ÑръбÑÐºÐ¸Ñ Ð´ÐµÑпот Георги Бранкович. Победи на кръÑтоноÑците при ÐлекÑинац и Ðиш. ЗатруднÑване на движението при Ихтиман поради наÑтъпилите Ñтудове. Султан Мурад II по това време е зает Ñ Ð¼ÐµÐ¶Ð´ÑƒÐ¾Ñобици в Ðнадола и предлага примирие, Ñключено в Одрин, и мир, Ñключен в унгарÑÐºÐ¸Ñ Ð³Ñ€Ð°Ð´ Сегед.
1444 г. Втори поход на ВладиÑлав III и Янош ХуниÑди. Походът Ñе Ð¿Ñ€ÐµÑ…Ð²ÑŠÑ€Ð»Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ· Дунава и Ñе наÑочва към Варна. Ðа 10 ноември Ñе Ñ€Ð°Ð·Ð³Ð°Ñ€Ñ Ð±Ð¸Ñ‚ÐºÐ° Ñ Ð¾ÑманÑките войÑки, при коÑто кръÑтоноÑците Ñа разбити. ВладиÑлав III Ягело (наречен Варненчик) е убит, а Янош ХуниÑди уÑпÑва да избÑга през Дунава.
1444 г. Ð’ÑŠÑтание на албанците начело Ñ Ð“ÐµÐ¾Ñ€Ð³Ð¸ КаÑтриоти (Скендербег).
1445 г. ЕкÑÐ¿ÐµÐ´Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° Валери дьо Ваврен по Дунава.
1451–1481 г. Управление на Ñултан Мехмед II ЗавоевателÑ.
1453 г. 29 май. ОÑманÑките турци превземат КонÑтантинопол (Цариград).
1453 г. ОÑманците завземат отново българÑките черноморÑки градове ÐеÑебър, Ðнхиало и Созопол.
1454 г. Първи ÑÐ²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° хайдути. Край Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ðµ пленен войводата Радич.
1459 г. Окончателно покорÑване на ÑръбÑкото деÑпотÑтво от оÑманците.
1460 г. ЗавладÑване на ÐŸÐµÐ»Ð¾Ð¿Ð¾Ð½ÐµÑ Ð¾Ñ‚ оÑманците.
1460 г. Подготовка за нова кръÑтоноÑна ÐºÐ¾Ð°Ð»Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ñ ÑƒÑ‡Ð°Ñтието на папата, ВенециÑ, Ð£Ð½Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ ÐлбаниÑ.
1481–1512 г. Управление на Ñултан БаÑзид II.
1512–1520 г. Управление на Ñултан Селим I.
1520–1566 г. Управление на Ñултан Сюлейман Кануни.
1521 г. ОÑманците завладÑват Белград.
1526 г. ОÑманците разбиват унгарÑката войÑка при Мохач.
1529 г. ОÑманците обÑаждат за първи път Виена и претърпÑват поражение.
1536 г. Сключване на първите търговÑки договори (Ñ‚. нар. “капитулации“) между Ð¤Ñ€Ð°Ð½Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ ОÑманÑката империÑ. ДейÑтвителниÑÑ‚ режим на капитулациите започва да дейÑтва от 1569 г.
1568 г. СелÑки бунт – разбÑгват Ñе работниците, които Ñ‚Ñ€Ñбва да работÑÑ‚ на Ñтроежи в Цариград.
1571 г. ГолÑм оÑманÑки флот е разгромен при Лепанто (в залива на Орфано на ÐдриатичеÑко море) от обединените флоти на ВенециÑ, ПапÑтвото, ИÑпаниÑ. Потопени Ñа над 200 оÑманÑки кораба, убити Ñа около 30 000 оÑманци, пленени Ñа 3000 души.
1572 г. За възÑтановÑването на турÑÐºÐ¸Ñ Ñ„Ð»Ð¾Ñ‚ българите Ñа задължени да работÑÑ‚ Ð°Ð½Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ (Ñпоред пиÑмо на епиÑкоп Тимотей). Ð’ Созопол и Варна Ñа поÑтроени 30 големи галери.
1572–1574 г. ОхридÑкиÑÑ‚ архиепиÑкоп Йоаким поÑещава Ðеапол и Мадрид.
1583 г. ÐвÑтро-турÑка война. Ðа Ñтраната на ÐвÑÑ‚Ñ€Ð¸Ñ ÑƒÑ‡Ð°Ñтват Влашко, Молдова, ТранÑилваниÑ. Влашки отрÑди преминават чеÑто Дунава и нанаÑÑÑ‚ Ð¿Ð¾Ñ€Ð°Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° меÑтни военни отрÑди.
1586–1587 г. ПоÑещение на Ð±ÑŠÐ´ÐµÑ‰Ð¸Ñ Ñ‚ÑŠÑ€Ð½Ð¾Ð²Ñки архиепиÑкоп ДиониÑий Рали в МоÑква Ñ Ñ†ÑŠÑ€ÐºÐ¾Ð²Ð½Ð¾-политичеÑка миÑиÑ.
1593–1606 г. Война на ОÑманÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ñ Ð¥Ð°Ð±ÑбургÑката Ð¼Ð¾Ð½Ð°Ñ€Ñ…Ð¸Ñ Ð¸ нейните Ñъюзници.
1595 г. ОтрÑди на Михаил Храбри доÑтигат до Ð¡Ð¾Ñ„Ð¸Ñ Ð¸ Ñ Ð·Ð°Ð²Ð·ÐµÐ¼Ð°Ñ‚ временно.
1597–1599 г. МиÑÐ¸Ñ Ð½Ð° охридÑÐºÐ¸Ñ Ð°Ñ€Ñ…Ð¸ÐµÐ¿Ð¸Ñкоп ÐтанаÑий в ИталиÑ, ÐвÑтриÑ, ЧехиÑ, ГерманиÑ, ИÑпаниÑ.
1598 г. Избухване на Първото търновÑко въÑтание, Ñвързано Ñ Ð°ÐºÑ†Ð¸Ñ Ð½Ð° влашки отрÑди при СилиÑтра.
1606 г. СитваторокÑки мирен договор между ÐвÑÑ‚Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ ОÑманÑката империÑ.
1617 г. Ðе е Ñъбран поголовниÑÑ‚ данък джизие от войнуците в ЯмболÑко.
1618 г. Хайдушки дружини дейÑтват в СофийÑко.
1622 г. Бунт на ÑелÑните от Ñ. Маловище, БитолÑко, които отказват да плащат данъци.
1645–1669 г. Война на ОÑманÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð·Ð° завладÑването на оÑтров Крит.
1647 г. МиÑÐ¸Ñ Ð½Ð° Петър Парчевич във Влашко и Полша.
1649–1650 г. МиÑÐ¸Ñ Ð½Ð° Петър Парчевич във Влашко, Варшава, Виена и ВенециÑ.
1651 г. ÐикополÑкиÑÑ‚ католичеÑки епиÑкоп Филип СтаниÑлавов издава в Рим молитвеник “Ðбагар“, напиÑан на кирилица.
1656 г. СъзаклÑтие на духовни йерарÑи на Балканите и миÑÐ¸Ñ Ð½Ð° Петър Парчевич при император Фердинанд III.
1657 г. МиÑÐ¸Ñ Ð½Ð° Петър Парчевич при украинÑÐºÐ¸Ñ Ñ…ÐµÑ‚Ð¼Ð°Ð½ Богдан Хмелницки.
1662–1663 г. Война между ОÑманÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð¸ ÐвÑтриÑ.
1672–1676 г. Войни на ОÑманÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ñ ÐŸÐ¾Ð»ÑˆÐ°.
1673–1674 г. МиÑÐ¸Ñ Ð½Ð° Петър Парчевич в Полша, ÐвÑтриÑ, ВенециÑ, Ð¤Ð»Ð¾Ñ€ÐµÐ½Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ Рим.
1863-1864 г. Създава Ñе Свещена лига от ÐвÑтриÑ, Полша, Ð’ÐµÐ½ÐµÑ†Ð¸Ñ Ð¸ РуÑÐ¸Ñ Ð·Ð° борба Ñрещу ОÑманÑката империÑ. Войната водена от Свещената лига завършва през 1799 г. Ñ ÐšÐ°Ñ€Ð»Ð¾Ð²Ð°Ñ†ÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð¸Ñ€ÐµÐ½ договор.
1683 г. ОÑманÑките войÑки обÑаждат Виена Ñ Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸ Ñили. ОбÑадата е неуÑпешна. С помощта на полÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð» Ян СобиеÑки турците Ñа разгромени.
1686 г. ДейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ð½Ð° 4–5 хайдушки дружини от 200 души в КоÑтурÑко, ВоденÑко и Хрупишко.
1686 г. Среща на моÑковÑки патриарх Йоаким Ñ â€œÑ‚ÑŠÑ€Ð½Ð¾Ð²ÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ½Ñз“ РоÑтиÑлав Стратимирович. Изработва Ñе план за въÑтание в БългариÑ.
1686 г. Избухва Второто търновÑко въÑтание. Ð’ него учаÑтват около 4000 души. Потушено бързо от турците.
1687 г. Султан Мехмед IV (1648–1687) е Ñменен от брат Ñи Сюлейман III (1687–1691).
1688 г. 20 октомври. СофийÑкиÑÑ‚ архиепиÑкоп Стефан КнÑжевич пише доклад до ÐšÐ¾Ð½Ð³Ñ€ÐµÐ³Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð·Ð° вÑрата, в който подробно опиÑва въÑтанието.
1688 г. ÐвÑтрийÑки войÑки обÑаждат БелградÑката крепоÑÑ‚. Ðа 6 Ñептември Белград е превзет. Това Ñлужи като Ñигнал за избухване на ЧипровÑкото въÑтание.
1688 г. Ñептември. Избухва въÑтание в Чипровци, Копиловец, Железна и КлиÑура, където живеÑÑ‚ предимно българи католици. Главен център на въÑтанието Ñтава Чипровци. Градът е подложен на обÑада от турÑки войÑки и Ñ‚ÐµÑ…Ð½Ð¸Ñ Ñъюзник унгарÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ‚ÐµÑтантÑки граф Имре Тьокьоли. След обÑада на Чипровци през октомври въÑтанието е потушено. Оцелелите въÑтаници бÑгат във Влашко, по-къÑно в ТранÑилваниÑ.
1689 г. ДейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ð½Ð° Ñ…Ð°Ð¹Ð´ÑƒÑˆÐºÐ¸Ñ Ð²Ð¾Ð¹Ð²Ð¾Ð´Ð° Страхил.
1689 г. При продължаващите военни дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ð½Ð° авÑтрийÑките войÑки Ñа превзети Ðиш и КюÑтендил. Ð’ боевете учаÑтва отрÑдът на Георги ПеÑчевич и хайдушкиÑÑ‚ отрÑд на Страхил войвода. Създава Ñе петхилÑдна въÑтаничеÑка Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ‡ÐµÐ»Ð¾ Ñ Ñ…Ð°Ð¹Ð´ÑƒÑˆÐºÐ¸Ñ Ð²Ð¾Ð¹Ð²Ð¾Ð´Ð° Карпош, дейÑтващ в югозападните българÑки земи. УÑпехи на въÑтаничеÑките Ñили при Крива Паланка, Куманово, Скопие. Карпош е обÑвен за крал. След оттеглÑнето на авÑтрийÑките войÑки турците потушават въÑтанието. Край Скопие Карпош е пленен и убит.
1699 г. Ñнуари. Карловацки мирен договор, Ñ ÐºÐ¾Ð¹Ñ‚Ð¾ завършва войната на Свещената лига. ОÑманÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ñ‡Ð²Ð° да губи Ð²Ð»Ð°Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð² европейÑката Ñи чаÑÑ‚.
1662–1663 г. Война между ОÑманÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð¸ ÐвÑтриÑ.
Първи въоръжени конфликти между РуÑÐ¸Ñ Ð¸ ОÑманÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ втората половина на Ð¥VII в. Във войните от 1676–1681 г., 1686–1700 г., 1710–1713 г., 1735–1739 г. главната цел на РуÑÐ¸Ñ Ðµ да ликвидира турÑката влаÑÑ‚ по Ñеверното крайбрежие на Черно море и да получи търговÑки излаз през Проливите към Ñтраните от Западна Европа. От втората половина на Ð¥VIII в. руÑката политика ÑпрÑмо ОÑманÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ñе активизира, което е предизвикано от заÑилването на кризата в империÑта, от разраÑтването на националнооÑвободителните борби на хриÑтиÑнÑките народи на Балканите и в Кавказ и от перÑпективата РуÑÐ¸Ñ Ð´Ð° завладее или да поÑтави под Ñвое влиÑние ÑтратегичеÑките райони на Балканите, ИÑтанбул, Проливите и Източното Средиземноморие. Войните Ñрещу ОÑманÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚Ñ€Ð°Ð·Ñват завоевателните Ñтремежи на РуÑÐ¸Ñ Ð¸ обективно подпомагат националнооÑвободителните Ð´Ð²Ð¸Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° балканÑките народи.
1669 г. Ð’ Чипровци е роден КръÑтьо Пейкич, виден Ñлужител на католичеÑката църква в българÑките земи. Главен труд – “Огледало на иÑтината между източната и западната църкваâ€. Според автора Ñ Ð¾Ð±ÐµÐ´Ð¸Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ‚Ðµ Ñили на правоÑлавни и католици балканÑките ÑлавÑни могат да бъдат оÑвободени от турците.
1672–1676 г. Война между ОÑманÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð¸ Полша.
1683–1699 г. Война на ОÑманÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ ÑÑŠÑ Ð¡Ð²ÐµÑ‰ÐµÐ½Ð°Ñ‚Ð° лига – ÐвÑтриÑ, Полша, Ð’ÐµÐ½ÐµÑ†Ð¸Ñ Ð¸ РуÑиÑ.
1683 г. ОÑманÑките войÑки обÑаждат Виена Ñ Ð³Ð¾Ð»ÐµÐ¼Ð¸ Ñили. ОбÑадата е неуÑпешна. С помощта на полÑÐºÐ¸Ñ ÐºÑ€Ð°Ð» Ян СобиеÑки турците Ñа разгромени.
1863-1864 г. Създава Ñе Свещена лига от ÐвÑтриÑ, Полша, Ð’ÐµÐ½ÐµÑ†Ð¸Ñ Ð¸ РуÑÐ¸Ñ Ð·Ð° борба Ñрещу ОÑманÑката империÑ. Войната водена от Свещената лига завършва през 1799 г. Ñ ÐšÐ°Ñ€Ð»Ð¾Ð²Ð°Ñ†ÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð¸Ñ€ÐµÐ½ договор.
1686 г. Избухва Второто търновÑко въÑтание. Ð’ него учаÑтват около 4000 души. Потушено бързо от турците.
1687 г. Султан Мехмед IV (1648–1687) е Ñменен от брат Ñи Сюлейман III (1687–1691).
1688 г. ÐвÑтрийÑки войÑки обÑаждат БелградÑката крепоÑÑ‚. Ðа 6 Ñептември Белград е превзет. Това Ñлужи като Ñигнал за избухване на ЧипровÑкото въÑтание.
1688 г. Ñептември. Избухва ЧипровÑкото въÑтание.
1689 г. ÐвÑтрийÑките войÑки превземат Ðиш и КюÑтендил. Ð’ боевете учаÑтва отрÑдът на Георги ПеÑчевич и хайдушкиÑÑ‚ отрÑд на Страхил войвода. Създава Ñе петхилÑдна въÑтаничеÑка Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð½Ð°Ñ‡ÐµÐ»Ð¾ Ñ Ñ…Ð°Ð¹Ð´ÑƒÑˆÐºÐ¸Ñ Ð²Ð¾Ð¹Ð²Ð¾Ð´Ð° Карпош, дейÑтващ в югозападните българÑки земи. УÑпехи на въÑтаничеÑките Ñили при Крива Паланка, Куманово, Скопие. Карпош е обÑвен за крал. След оттеглÑнето на авÑтрийÑките войÑки турците потушават въÑтанието. Край Скопие Карпош е пленен и убит.
1690 г. Ð’ Елена е роден ЙоÑиф Брадати, монах в РилÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð°Ð½Ð°Ñтир, автор на около 10 ръкопиÑни Ñборника, разпроÑтранÑвани в българÑките земи.
1695 г. Ð’ СилиÑтра е роден Партений Павлович, църковен Ñлужител, книжовник, дипломат. Умира като епиÑкопÑки викарий в СремÑки Карловци на 29 април 1760 г. Ðвтор на множеÑтво книги, вкл. “ÐвтобиографиÑâ€.
1699 г. Ñнуари. Карловацки мирен договор, Ñ ÐºÐ¾Ð¹Ñ‚Ð¾ завършва войната на Свещената лига. ОÑманÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ñ‡Ð²Ð° да губи Ð²Ð»Ð°Ð´ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð² европейÑката Ñи чаÑÑ‚.
1718 г. – ПожаревацкиÑÑ‚ мирен договор Ñлага край на войната от 1714-1718 г. между ÐвÑÑ‚Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ Ð’ÐµÐ½ÐµÑ†Ð¸Ñ Ñрещу ОÑманÑката империÑ. Към ÐвÑÑ‚Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ¼Ð¸Ð½Ð°Ð²Ð°Ñ‚ чаÑÑ‚ от Влашко, Банат, Темешвар, Северна БоÑна, чаÑÑ‚ от Ð¡ÑŠÑ€Ð±Ð¸Ñ Ñ Ð‘ÐµÐ»Ð³Ñ€Ð°Ð´, дават Ñе гаранции на католичеÑкото духовенÑтво в ОÑманÑката империÑ. ÐвÑÑ‚Ñ€Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÑ‡Ð°Ð²Ð° и изгодни уÑÐ»Ð¾Ð²Ð¸Ñ Ð·Ð° търговиÑ, като Ñе ползва от режима на капитулациите.
1722 г. Ð’ БанÑко е роден ПаиÑий ХилендарÑки.
1726 г. Султан Ðхмед III (1703–1730) издава ферман за изборите на аÑни, които да подпомагат дейноÑтта на меÑтната държавна админиÑтрациÑ. За аÑни Ñ‚Ñ€Ñбвало да бъдат избирани влиÑтелни личноÑти от облаÑтта без намеÑата на меÑтната държавна влаÑÑ‚. Изборът Ñе потвърждава от Ñанджак-Ð±ÐµÑ ÑÑŠÑ ÑъглаÑието на Ð±ÐµÐ¹Ð»ÐµÑ€Ð±ÐµÑ Ð½Ð° РумелиÑ. Избраните аÑни получават Ñпециален документ. ПоÑтепенно влиÑнието на аÑни нараÑтва и през втората половина на Ð¥VІІІ век Ñтават причинители на Ñ‚.нар. аÑнÑки размирици. През 1785 г. Ñултан Ðбдул Хамид І премахва привилегиите на аÑните.
1727 г. Ð’ Цариград започва да работи първата печатница, в коÑто наред Ñ Ñ‚ÑƒÑ€Ñки книги Ñе печатат и преводни от Западна Европа.
1735-1739 г. Война между РуÑÐ¸Ñ Ð¸ ОÑманÑката империÑ, водена Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ð¼ÐµÐ½Ð»Ð¸Ð² уÑпех. С БелградÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð¾Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€ от 1739 г. РуÑÐ¸Ñ Ñи връща крепоÑтта Ðзов, но без право да Ñтрои укреплениÑ. РуÑките търговци в ОÑманÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð·Ð°Ð¿Ð¾Ñ‡Ð²Ð°Ñ‚ да Ñе ползват от режима на капитулациите.
1737-1739 г. С БелградÑки мирен договор 1739 г. завършва неуÑпешната за ÐвÑÑ‚Ñ€Ð¸Ñ Ð²Ð¾Ð¹Ð½Ð°, започнала през 1737 г. ОÑманÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ñи връща в Ð¡ÑŠÑ€Ð±Ð¸Ñ (Ñ Ð‘ÐµÐ»Ð³Ñ€Ð°Ð´) и Влашко.
1739 г. в Котел е роден Стойко ВладиÑлавов (Софроний ВрачанÑки).
1741 г. ХриÑтофор Жефарович, родом от Дойран, издава във Виена “СтематографиÑ“ – Ñборник Ñ Ð¸Ð·Ð¾Ð±Ñ€Ð°Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° българÑки и ÑръбÑки владетели и Ñветци и гербове на народи и облаÑти от МизиÑ, Ð¢Ñ€Ð°ÐºÐ¸Ñ Ð¸ МакедониÑ. Сборникът е по подобие на “СтематографиÑ“ на Павел Ритер ВитÑзович, издадена на латинÑки език през 1701 г.
1745 г. ПаиÑий ХилендарÑки заминава при брат Ñи Лаврентий, игумен на ХилендарÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð°Ð½Ð°Ñтир и Ñтава монах и такÑидиот.
1755–1756 г. Първи ÑÑŠÑ‡Ð¸Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð·Ð° иÑториÑта на Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð² чужбина – ЙоÑиф ÐÑемани (1755 г.), ÐÐ½Ð´Ñ€Ð¸Ñ ÐšÐ°Ñ‡Ð¸Ñ‡-Миошич (1756 г.).
1758 г. Ð’ Света гора ПаиÑий ХилендарÑки вероÑтно Ñе Ñреща Ñ Ð²Ð¸Ð´Ð½Ð¸Ñ ÑръбÑки книжовник и иÑториограф Йован Раич. След тази Ñреща ПаиÑий започва работата Ñи върху ÑвоÑта иÑториÑ.
1761 г. Ð‘Ð»Ð°Ð·Ð¸ÑƒÑ ÐšÐ»Ð°Ð¹Ð½ÐµÑ€, франциÑканÑки монах и лектор по богоÑловие в манаÑтира “Св. ÐпоÑтоли Петър и Павел†в гр. Ðлвинц, ТранÑÐ¸Ð»Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð°Ð²ÑŠÑ€ÑˆÐ²Ð° тритомна иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° българите. ПървиÑÑ‚ том е опиÑание на българÑката иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð´Ð¾ падането на КонÑтантинопол през 1453 г. ВториÑÑ‚ и третиÑÑ‚ том опиÑва Ñъдбата на българите-католици и Ñпециално франциÑканци до втората половина на Ð¥VІІІ век. РъкопиÑÑŠÑ‚ е на латинÑки език и е предназначен за разпроÑтранение Ñред българите католици.
1761 г. май-юли. Ð’ СремÑки Карловци ПаиÑий ХилендарÑки Ñе запознава Ñ Ñ‚Ñ€ÑƒÐ´Ð° на Ð´ÑƒÐ±Ñ€Ð¾Ð²Ð½Ð¸ÑˆÐºÐ¸Ñ Ð°Ð±Ð°Ñ‚ Мавро Орбини “Книга иÑториографиÑ“ (в руÑки превод).
1762 г. ПаиÑий ХилендарÑки Ñе премеÑтва в ЗографÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð°Ð½Ð°Ñтир и Ñлед продължителна работа завършва ÑвоÑта “ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ ÑлавÑнобългарÑÐºÐ°Ñ Ð¾ народе и о царей и о ÑвÑтих болгарÑких и о вÑех деÑÐ½Ð¸Ñ Ð¸ Ð±Ð¸Ñ‚Ð¸Ñ Ð±Ð¾Ð»Ð³Ð°Ñ€ÑкаÑ“. ИÑториÑта Ñе ÑÑŠÑтои от 10 чаÑти в обем от 85 Ñтраници.
1762 г. Ðнонимен автор под пÑевдонима Зографец завършва “ЗографÑка иÑториÑ“.
1762 г. 1 Ñептември. Стойко ВладиÑлавов (Софроний ВрачанÑки) Ñтава Ñвещеник в Котел.
1765 г. Първи Ð¿Ñ€ÐµÐ¿Ð¸Ñ Ð½Ð° “ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ ÑлавÑнобългарÑка“, направен от Стойко ВладиÑлавов (Софроний ВрачанÑки) в Котел в приÑÑŠÑтвието на ПаиÑий ХилендарÑки.
1768–1774 г. РуÑко-турÑка война. Завършва Ñ Ð¼Ð¸Ñ€ÐµÐ½ договор, подпиÑан в Ñ. Кючук Кайнарджа на 21 юли 1774 г. Крим е обÑвен за незавиÑим от ОÑманÑката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð¸ минава под руÑко покровителÑтво, разширÑват Ñе границите на РуÑÐ¸Ñ Ð¿Ð¾ Северното Черноморие. ДунавÑките кнÑжеÑтва Влашко и Молдова получават вътрешна Ð°Ð²Ñ‚Ð¾Ð½Ð¾Ð¼Ð¸Ñ Ð¿Ð¾Ð´ руÑка гаранциÑ. РуÑките кораби получават правото да преминават безпрепÑÑ‚Ñтвено през Проливите и да плават в териториалните води на империÑта, а руÑките поданици да Ñе ползват от режима на капитулациите, валиден за западните държави. РуÑÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÑ‡Ð°Ð²Ð° право да назначава Ñвои конÑули във вÑички градове на ОÑманÑката империÑ. РуÑките правоÑлавни поданици получават право да поÑещават Ñвободно Светите меÑта, разрешено е да Ñе поÑтрои руÑки правоÑлавен храм в иÑтанбулÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ²Ð°Ñ€Ñ‚Ð°Ð» Галата. Титлата на руÑÐºÐ¸Ñ Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð°Ñ‚Ð¾Ñ€ е призната за равноÑтойна на ÑултанÑката (дотогава това Ñе признава Ñамо на ÐºÑ€Ð°Ð»Ñ Ð½Ð° ФранциÑ). С този договор РуÑÐ¸Ñ Ñтава един от оÑновните политичеÑки и военни фактори в Ð˜Ð·Ñ‚Ð¾Ñ‡Ð½Ð¸Ñ Ð²ÑŠÐ¿Ñ€Ð¾Ñ.
1771 г. Втори Ð¿Ñ€ÐµÐ¿Ð¸Ñ Ð½Ð° “ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ ÑлавÑнобългарÑка“, направен от поп ÐлекÑи Велкович от Самоков в приÑÑŠÑтвието на ПаиÑий ХилендарÑки.
1772 г. РилÑки и ЖеравненÑки препиÑи на “ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ ÑлавÑнобългарÑка“.
1773 г. лÑтото. ПаиÑий ХилендарÑки умира в Ðмбелино, махала близо до Станимака (ÐÑеновград).
1773 г. Ферман на Ñултан МуÑтафа III (1757– 1774) за укрепване на еÑнафÑките организации в империÑта.
1774-1775 г. Поп Стойко ВладиÑлавов преÑтоÑва около шеÑÑ‚ меÑеца в Света гора, където уÑъвършенÑтва Ð³Ñ€ÑŠÑ†ÐºÐ¸Ñ Ñи език и Ñе запознава Ñ Ð±Ð¾Ð³Ð°Ñ‚Ð°Ñ‚Ð° литература на атонÑките манаÑтири.
1781 г. Втори Ð¿Ñ€ÐµÐ¿Ð¸Ñ Ð½Ð° “ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ ÑлавÑнобългарÑка“ от Стойко ВладиÑлавов (Софроний ВрачанÑки).
1781 г. РуÑко-авÑтрийÑки Ñъюз, наÑочен Ñрещу ОÑманÑката империÑ. Във връзка Ñ Ñ‚Ð¾Ð²Ð° руÑката императрица Екатерина ІІ развива Ñ‚.нар. “Гръцки проектâ€, предвиждащ възÑтановÑването на гръцката Ð¸Ð¼Ð¿ÐµÑ€Ð¸Ñ ÑŽÐ¶Ð½Ð¾ от Дунава ÑÑŠÑ Ñтолица Цариград, начело Ñ Ð½ÐµÐ¹Ð½Ð¸Ñ Ð²Ð½ÑƒÐº КонÑтантин.
1783 г. Поп СтоÑн Кованлъшки прави Ð¿Ñ€ÐµÐ¿Ð¸Ñ Ð½Ð° “ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ ÑлавÑнобългарÑка“, Ñ‚.нар Кованлъшки препиÑ.
1783 г. РуÑÐ¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ÑъединÑва Крим. ГолÑма чаÑÑ‚ от кримÑките татари Ñе изÑелват в ОÑманÑката империÑ, чаÑÑ‚ от Ñ‚ÑÑ… в българÑките земи.
1784 г. Ð’ Елена Дойно Граматик прави Ð¿Ñ€ÐµÐ¿Ð¸Ñ Ð½Ð° “ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ ÑлавÑнобългарÑка“.
1785 г. Поради прекомерното заÑилване на аÑнÑÐºÐ¸Ñ Ð¸Ð½Ñтитут Ñултан Ðбдул Хамид I (1774–1789) издава ферман за премахване на аÑнÑката инÑтитуциÑ. Този опит да Ñе намалÑÑ‚ ÑепаратиÑтките тенденции в империÑта оÑтава без оÑобен уÑпех.
КраÑÑ‚ на 70-те години – началото на 80-те години. Започват първите дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ð½Ð° кърджалиите в РумелиÑ. Размириците Ñе разширÑват през 90-те години, като големи райони на Ð ÑƒÐ¼ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ¼Ð¸Ð½Ð°Ð²Ð°Ñ‚ под Ñ‚Ñхна влаÑÑ‚. Ðай-активниÑÑ‚ период на кърджалийÑтвото е между 1800–1812 г., когато голÑм кър-
джалийÑки отрÑд, предвождан от Ð¿Ñ€Ð¾Ñ‡ÑƒÑ‚Ð¸Ñ Ð³Ð»Ð°Ð²Ð°Ñ‚Ð°Ñ€ Кара Фейзи (Ñпоред преданиÑта – иÑлÑмизиран българин), извършва поход към ИÑтанбул. Централната влаÑÑ‚ води непрекъÑнати военни дейÑÑ‚Ð²Ð¸Ñ Ñрещу размирниците, но без оÑобен уÑпех. Ð’ нÑкои моменти фактичеÑката влаÑÑ‚ на Ñултана Ñе проÑтира Ñамо в района между Цариград и Одрин. Като ÑредÑтво за защита на наÑелението ВиÑоката порта позволÑва на хриÑтиÑните в Ð ÑƒÐ¼ÐµÐ»Ð¸Ñ Ð´Ð° Ñе въоръжават. Върхът на кърджалийÑкото време е през 1807 г., когато руÑенÑкиÑÑ‚ аÑн МуÑтафа Байрактар навлиза Ñ Ð²Ð¾Ð¹Ñката Ñи в ИÑтанбул, Ð¿Ð¾Ð´ÐºÑ€ÐµÐ¿Ñ Ñ€ÐµÑ„Ð¾Ñ€Ð¼Ð¸Ñ‚Ðµ на Ñултан Селим III (1789–1807) и Ñтава велик везир. ÐšÑ€Ð°Ñ Ð½Ð° кърджалийÑката епоха бележи Ñмъртта на МуÑтафа Байрактар, Ñвален и убит от Ñтоличните еничари през Ñъщата година. ПоÑледна проÑва на кърджалийÑтвото е упоритата Ñъпротива на пловдивÑÐºÐ¸Ñ ÐšÐ°Ñ€Ð° МуÑтафа през 1812 г.
1787–1791 г. РуÑко-турÑка война Ñ ÑƒÑ‡Ð°Ñтието и на ÐвÑтриÑ. Завършва Ñ Ð¼Ð¸Ñ€ÐµÐ½ договор, подпиÑан в Яш на 29 декември 1791 г. (по нов Ñтил 10 Ñнуари 1792 г.). С него Ñе потвърждава приÑъединÑването на Крим и Ð“Ñ€ÑƒÐ·Ð¸Ñ ÐºÑŠÐ¼ РуÑÐ¸Ñ Ð¸ привилегиите на руÑките поданици и търговци по КючюккайнарджанÑÐºÐ¸Ñ Ð´Ð¾Ð³Ð¾Ð²Ð¾Ñ€.
1789–1807 г. Под ръководÑтвото на турÑÐºÐ¸Ñ Ñултан Селим III Ñе прави опит за реформи, получили името “Ðизами джедид“. Причини за реформите Ñа наÑтъпилото разложение в поземлената ÑиÑтема, заÑилването на Ñ„ÐµÐ¾Ð´Ð°Ð»Ð½Ð¸Ñ Ñепаратизъм и на междуоÑобиците, военните Ð¿Ð¾Ñ€Ð°Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° империÑта през втората половина на Ð¥VIII в., разраÑтването на националнооÑвободителните Ð´Ð²Ð¸Ð¶ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð½Ð° нетурÑките народноÑти в ОÑманÑката империÑ. Реформите започват в началото на 90-те години на Ð¥VIII в. и включват нова Ñ€ÐµÐ³ÑƒÐ»Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° поземлената ÑиÑтема, Ñформиране на нова войÑка, наречена “низами джедид“, въвеждане на нови данъци за финанÑиране на реформите, премахване на откупуването на данъците, Ñъздаване на военноинженерни училища, оръжейни заводи, манифактури, подобрÑване екÑплоатациÑта на мините и др. Реформите целÑÑ‚ да Ñе преодолее упадъка на империÑта, като Ñе “европеизира“ отчаÑти производÑтвото, Ñвързано Ñ Ð½ÑƒÐ¶Ð´Ð¸Ñ‚Ðµ на армиÑта, и Ñамата армиÑ. Срещу “Ðизами джедид“ Ñе Ð¾Ñ„Ð¾Ñ€Ð¼Ñ ÑˆÐ¸Ñ€Ð¾ÐºÐ° Ð¾Ð¿Ð¾Ð·Ð¸Ñ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ мюÑюлманÑкото виÑше духовенÑтво, едрите феодали и Ñтарата армиÑ, оÑобено еничарите. През 1807 г. в Цариград избухва еничарÑки метеж. Султан Селим III е Ñвален от преÑтола и на реформите е Ñложен край. След една година е убит при нов еничарÑки метеж.
1792 г. Ð’ манаÑтира ÐÑмцу, Молдова йеромонах Спиридон ГабровÑки завършва “ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð²Ð¾ кратце о болгарÑком народе ÑловенÑком“.
1792-1794 г. Поп Стойко ВладиÑлавов е Ñвещеник в Карнобат и в Ñ. Карабунар, Пазарджишко.
1794 г. След продължителни отцепничеÑки дейÑтвиÑ, подкрепени и от меÑтното хриÑтиÑнÑко наÑеление и българÑки хайдушки войводи (Кондьо войвода, Хайдут Велко), ОÑман Пазвантоглу (1758–1807) превзема Видин и фактичеÑки Ñе превръща в ÑамоÑтоÑтелен управител на Северозападна БългариÑ. Централната влаÑÑ‚ води три неуÑпешни военни похода Ñрещу него. Султанът уÑпÑва да Ñи върне влаÑтта над Видин и облаÑтта едва Ñлед Ñмъртта на ОÑман Пазвантоглу през Ñнуари 1807 г.
1794 г. 16 Ñептември. След дълги митарÑтва поп Стойко ВладиÑлавов е назначен за епиÑкоп във Враца и приема името Софроний ВрачанÑки.
1795 г. ÑръбÑки книжовник и иÑториограф Йован Раич (архимандрит в СвÑтоархангелÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð°Ð½Ð°Ñтир в Ковиле) издава във Виена завършената през 1768 г. “ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð½Ñ‹Ñ…ÑŠ ÑлаванÑкихъ народовъ най паче же болгаръ, хорватовъ и Ñербовъ изъ Ñ‚Ð¼Ñ‹Ð·Ð°Ð±Ð²ÐµÐ½Ð¸Ñ Ð¸Ð·ÑŠÑÑ‚Ð°Ñ Ð¸ во Ñвет иÑторичеÑкий произведеннаÑ...†в три чаÑти.
1800–1803 г. Софроний ВрачанÑки е принуден от ОÑман Пазвантоглу да оÑтане във Видин като епиÑкоп. Там той превежда от гръцки и ÑÑŠÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð´Ð²Ð° Ñборника Ñ Ñ†ÑŠÑ€ÐºÐ¾Ð²Ð½Ð¸ Ñлова и поучениÑ.
1801 г. ÐÑ‚Ð°Ð½Ð°Ñ ÐеÑкович Ð¿Ð¾Ð´Ð³Ð¾Ñ‚Ð²Ñ Ð¸ отпечатва в Будим (Будапеща) “ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ ÑлавÑноболгарÑког народаâ€, преработка на чаÑтта за иÑториÑта на българите от труда на Йован Раич.
1803 г. Софроний ВрачанÑки Ñе уÑтановÑва в Букурещ.
1804 г. Софроний ВрачанÑки завършва автобиографиÑта Ñи “Житие и Ñтрадание грешнаго СофрониÑ“. За първи път Житието е издадено от Г.С. РаковÑки като притурка във в. “ДунавÑки лебед†през 1861 г.
1804 г. БългарÑки първенци от Ñеверозападните българÑки земи изпращат Иван Замбин от Враца и ÐÑ‚Ð°Ð½Ð°Ñ Ðиколаев (Ðекович) от Тетевен на дипломатичеÑка миÑÐ¸Ñ Ð² Петербург.
1804–1806 г. Ð’ Първото ÑръбÑко въÑтание учаÑтват много българи от Ñеверозападните земи. Създават Ñе отрÑди, командвани от българи – Хайдут Велко, Кондьо войвода и др.
1806 г. Софроний ВрачанÑки издава в Римник първата печатна книга на новобългарÑки език – “Кириакодромион, Ñиреч Ðеделник“, извеÑтна по-къÑно Ñ Ð¸Ð¼ÐµÑ‚Ð¾ “Софроние“.
1806–1812 г. РуÑко-турÑка война. Завършва Ñ Ð¼Ð¸Ñ€ÐµÐ½ договор, подпиÑан на 16 май 1816 г. в Букурещ. По договора РуÑÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÑ‡Ð°Ð²Ð° чаÑÑ‚ от БеÑÐ°Ñ€Ð°Ð±Ð¸Ñ Ð¸ територии по грузинÑкото крайбрежие на Черно море. Потвърдени Ñа привилегиите на ДунавÑките кнÑжеÑтва. Ðа Ð¡ÑŠÑ€Ð±Ð¸Ñ Ñе предоÑÑ‚Ð°Ð²Ñ Ð²ÑŠÑ‚Ñ€ÐµÑˆÐ½Ð¾ Ñамоуправление, което облекчава по-нататъшното оÑвободително движение на ÑръбÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´.
1809 г. Софроний ВрачанÑки превежда от гръцки “Театрон политикон, Ñиреч ГражданÑкое позорище†на ÐмвроÑий Марлиан.
1809 г. краÑÑ‚. Ð’ Букурещ Ñе Ñъздава българÑки политичеÑки кръг начело ÑÑŠÑ Ð¡Ð¾Ñ„Ñ€Ð¾Ð½Ð¸Ð¹ ВрачанÑки, Иван Замбин, Ð. Ðиколаев (Ðекович), Иван Караниколов, хаджи Панов, Петър Сарчоолу, Симеон КипариÑ, Димитър ПопÑки, архимандрит Вениамин ЛовчанÑки и др.
1810 г. Две Ð²ÑŠÐ·Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ ÐºÑŠÐ¼ българÑÐºÐ¸Ñ Ð½Ð°Ñ€Ð¾Ð´ на Софроний ВрачанÑки за помощ на руÑките войÑки при навлизането им на турÑка териториÑ.
1811 г. Молба на Софроний ВрачанÑки до руÑкото командване за Ñъздаване на българÑка автономна облаÑÑ‚ на Ñевер от Дунава (от емиграциÑта във Влашко и Молдова) и евентуално Ñъздаване на подобна облаÑÑ‚ в земите южно от Дунава, когато това бъде възможно. Първа политичеÑка програма на българÑката емиграциÑ.
1811 г. Създава Ñе БългарÑка земÑка войÑка в Букурещ в ÑÑŠÑтав около 2000–2500 души.
1811 г. БългарÑката земÑка войÑка учаÑтва в ÑражениÑта при Тутракан, СилиÑтра и РуÑенÑко.
1813 г. еÑента. Ð’ Букурещ умира Софроний ВрачанÑки.
1814–1817 г. Йоаким КърчовÑки (ок.1750–ок. 1820) издава нÑколко Ñборника Ñ Ð¿Ð¾ÑƒÑ‡ÐµÐ½Ð¸Ñ, Ñ‚ÑŠÐ»ÐºÑƒÐ²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð½Ð° библейÑки текÑтове и нравоучителни разкази на новобългарÑки език. Сборниците получават голÑма популÑрноÑÑ‚ и претърпÑват нÑколко изданиÑ.
1815 г. Второ ÑръбÑко въÑтание. С помощта на РуÑÐ¸Ñ Ð¡ÑŠÑ€Ð±Ð¸Ñ Ð¸Ð·Ð²Ð¾ÑŽÐ²Ð° автономиÑ. За върховен кнÑз на Ð¡ÑŠÑ€Ð±Ð¸Ñ Ðµ избран Милош Обренович. СръбÑката Ð°Ð²Ñ‚Ð¾Ð½Ð¾Ð¼Ð¸Ñ Ðµ призната от Ñултана едва Ñлед руÑко-турÑката война от 1828-1829 г.
1844 г. ХриÑтаки Павлович издава в Будапеща “ЦарÑтвеник или иÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð±Ð¾Ð»Ð³Ð°Ñ€ÑкаÑ“, литературна преработка на “ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ ÑлавÑнобългарÑка“ на ПаиÑий ХилендарÑки.
1845 г. Умира Кирил Пейчинович (ок.1770– 1845), монах в ХилендарÑÐºÐ¸Ñ Ð¼Ð°Ð½Ð°Ñтир, игумен на манаÑтира “Св. ÐтанаÑ“ в ТетовÑко, книжовник и проÑветен деец, поÑледовател на Софроний ВрачанÑки. Издател на религиозна книжнина. Радетел за проÑвета на новобългарÑки език.
1824 г. Султан Махмуд II въвежда задължително начално образование за децата на мюÑюлманите. С това е призната необходимоÑтта от Ñ€ÐµÐ¾Ñ€Ð³Ð°Ð½Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° ÑиÑтемата на образование в империÑта. През Ñледващите години Ñе Ñъздават военни училища по западен образец, изпращат Ñе турÑки младежи на учение в Западна Европа, Ð¿Ð¾Ð´Ð³Ð¾Ñ‚Ð²Ñ Ñе въвеждането на общо ÑветÑко образование.
1826 г. 15–16 юни. Потушаване на бунт на еничарите в Цариград, ликвидиране на голÑма чаÑÑ‚ от Ñ‚ÑÑ…. Махмуд II издава ферман за ликвидирането на еничарÑÐºÐ¸Ñ ÐºÐ¾Ñ€Ð¿ÑƒÑ Ð¸ Ñъздаване на нова войÑка. За обучението й Ñа повикани военни Ñъветници от Европа.
1826 г. Полага Ñе началото на българÑÐºÐ¸Ñ Ð°Ð±Ð°Ð´Ð¶Ð¸Ð¹Ñки еÑнаф в Галата, Цариград. Развива Ñе интензивно поради нараÑналото Ñ‚ÑŠÑ€Ñене на аби и други текÑтилни Ñтоки, необходими за турÑката Ð°Ñ€Ð¼Ð¸Ñ Ð¸ админиÑтрациÑ. БроÑÑ‚ на организираните в него абаджии и шивачи надминава 1000 души. След КримÑката война абаджийÑкиÑÑ‚ еÑнаф е един от най-активните в църковната борба. ÐžÑ‚Ð´ÐµÐ»Ñ Ð¼Ð½Ð¾Ð³Ð¾ ÑредÑтва и за проÑветна и културна дейноÑÑ‚.
�