ХРОНИКА НА ПО-ВАЖНИТЕ СЪБИТИЯ ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ:

680 - прабългарите разбиват византийските войски при Он­гъла и се заселват в днешна Североизточна България.
681 - признаване на българската държава от Византия.
716 - сключване на първия българо-византийки търговски договор.
717-718 - българите разбиват арабите, обсадили византий­ската столица.
805 - българите разгромяват аварския хаганат.
809 - хан Крум превзема Средец (София).
811 - разгром на византийските войски във Върбишкия проход.
812 - българите превземат Несебър и завладяват Черноморското крайбрежие.
813 - битката при Версиникия. Българите обсаждат Констан­тинопол.
815 - договор за 30-годишен мир между България н Византия.
838 - към България са присъединени Родопите и по-голямата част от Македония.
855 - Кирил и Методий създават славянската азбука.
865 - покръстването на България.
866, ноем. - папа Николай I отговаря на 106-те въпроси на княз Борис.
868, 20 февр. - папа Адриан II признава славянската пис­меност.
870 - учредяване на независима българска църква.
886 - учениците на Кирил и Методий идват в България.
893 - Преславският събор. Симеон заема българския престол. Столицата е преместена от Плиска в Преслав. Изгонване на византийското духовенство. Старобългарският става официален държавен език вместо гръцкия.
913 - Симеон обсажда Константинопол и е провъзгласен за цар.
917, 20 авг. - разгром на византийската армия при р. Ахелой.
918-924 - завладяване на Сърбия.
968-971 - походите на киевския княз Светослав в България.
971 - покоряване на Североизточна България със столицата Преслав от византийците.
976 - въстание на братята Петър и Боян. Отхвърляне на византийската власт от Североизточна България.
986 - разгромът на византийките войски при Траянови врата.
996 - българските войски са разбити от византийците при р. Сперхей.
1014 - битката при Беласица (Ключ). По заповед на Василий II са ослепени 14000 български войници.
1018 - завладяване на България от византийците.
1040 - въстание на Петър Делян.
1066 - въстание в Тесалия начело с Никулица Долфин.
1072 - въстание на Георги Войтех.
1074 - въстание на Нестор в крайдунавските земи.
1078 - бунтове в Несебър и София срещу византийското иго ръководени от Добромир и Лека.
1084-1086 - въстание на българските павликяни в Тракия.
1096 - преминаване през българските земи на кръстоносците от 1 кръстоносен поход.
1111 - изгорен на клада богомилският проповедник Василий.
1147 - преминаване през българските земи на кръстоносците от 2 кръстоносен поход.
1185-1187 - въстанието на Петър и Асен. Освобождение на България от византийско иго.
1190 - разгромът на византийските войски в Тревненския проход.
1202-1204 - рицарите от 4 кръстоносен поход завладяват балканските владения на византийската империя и създават своя Латинска империя.
1204 - цар Калоян сключва уния с Рим.
1205, 14 апр. - цар Калоян разбива латинците при Одрин и пленява императора им Балдуин Фландърски.
1211 - цар Борил свиква в Търново църковен събор против богомилите.
1230, 9 март - разгромяване войските на Епирския деспот Тео­дор Комнин при Клокотница.
1253, юни - търговски и военен договор между България и Дубровник.
1277-1280 - въстанието и управлението на Ивайло.
1332 - българите разбиват византийските войски при Русо­кастро.
1345, 7 юли - Момчил е разбит при Перитор от турско-визан­тийските войски.
1347 - търговски договор между България и Венеция.
1366 - нападение на Черноморското крайбрежие от флотата на Амедей VI Савойски.
1371, 26 септ. - Черноменската битка. Турците разбиват вой­ските на Вълкашин и Углеша.
1382 - завладяване на София от турците.
1393 - завладяване на Търново от турците. Край на Търновското царство.
1395 - падане на Добруджанското княжество под турска власт.
1396 - падане на Видинското царство под турска власт.
1404 - въстание на Константин и Фружин.
1412 - въстание във Видин, Провадия, Мадара. Кюпрюлю (Велес) и в Овчеполието.
1443, 3 ноем. - битката при Ниш, в която на страната на Ян Хунияди се сражават и българи.
1444, 10 ноем. - поражението на Владислав Варненчик в бит­ката при Варна.
1596 - въстание срещу османското иго в Софийско и Нишко.
1598 - Първо търновско въстание, ръководено от Тодор Балина, Дионисий Рали, Павел Джорджич и братя Соркочевичи.
1686 - Второ търновско въстание начело с Ростислав Страти­мирович и Савелий Дубровски.
1688 - Чипровското въстание начело с Георги Пеячевич, Богдан Маринов, Иван Станиславов, Лука Aндpeнин и др.
1689 - Карпошовото въстание в района между Кюстендил и Скопие.
1761 - францисканският монах Блазиус Клайнер написва Ис­тория на България на латински език.
1762 - Паисий Хилендарски завършва своята "История славя­ноболгарская" .
1804-1808 - дипломатическата мисия на Иван Замбин и Ата нас Николаев в Русия.
1811 - създаване на Болгарское земское войско, което се сражава срещу турците в състава на руската Дунавска армия.
1824 - Петър Берон издава своя "Рибен буквар".
1828-1829 г. - руско-турска война с участието и на български доброволци.
1829 - Георги Мамарчев прави опит за въстание в Сливенско.
1829-1830 - масово изселване на българи от Източна България в Украйна, Бесарабия и Влашко.
1832-1834 - поземлена реформа в Турската империя.
1834 - Добри Желязков - Фабрикаджията открива първата българска фабрика (за сукно) в Сливен.
1834, дек. - 1835, ян. - въстание на българските селяни в Пиротско и Нишко.
1835 - Никола Карастоянов открива в Caмоков първата българска печатница.
1835, 2 ян. - открито първото българско взаимно училище в Габрово
1835,4-5 май - турците разкриват Велчовата завера в Търновско.
1836, 7 май - начало на въстанието в Берковско (Манчова буна).
1836, авг. - българско въстание в Пиротско и Белоградчишко.
1837, ноем. - въстание в Берковско.
1839, 3 ноем. - обявен Гюлханският хатишериф.
1840, ноем. - открито първото българско девическо училище в Плевен.
1841, 6 апр. - Ceлското антифеодално въстание в Нишко.
1841, 13 юни - Първи браилски бунт.
1842, 10 февр. - Втори браилски бунт.
1844, апр. - започва да излиза първото българско списание "Любословие" .
1846 - открито първото българско класна училище в Коприв­щица.
1846, 20 апр. - поява на първия български вестник - "Бъл­гарски орел".
1849, 9 окт. - открит българският храм "Св. Стефан" в Цари­град.
1849, 29 май - начало на масовото въстание в Северозападна България.
1851, 11 май - първото чествува не на Деня на Славянските про­светители Кирил и Методий в Епархийското училище в Пловдив.
1853 - Г. С. Раковски прави опит да организира въстание.
1854, 9 март - учредено Средоточно българско попечителство (от 1868 г. Добродетелна дружина) в Букурещ.
1856, 15 февр. - обявен Хатихумаюнът.
1856, 12 май - въстание в Северозападна България (Димитракиева буна).
1856, 29 юли - въстание в Търновско и Габровско начело с Ни­кола Филиповски (капитан дядо Никола).
1856 - открити първите читалища в Свищов, Лом и Шумен.
1859, 3 май - открита Болградската гимназия "Св. св. Кирил и Методий" - първото българско средно общообразователно училище.
1860, 3 апр. - Иларион Макариополски обявява в Цариград отделянето на българската църква от гръцката патриар­шия.
1861, 3 септ. - по инициатива на Г.С. Раковски в Букурещ е открито читалище "Братска любов".
1862, юни-септ. - Първа българска легия в Белград.
1862, 15 юни - Раковски изгражда първия организационен център на българското националнореволюционно движение “Привременно българско началство” в Белград.
1862, юни - опит за въстание в Търновско начело с Хаджи Ставри Койнов.
1866, март - основан Таен Централен български комитет в Бу­курещ.
1866 - Г. С. Раковски създава "Върховно народно българско тайно гражданско началство" в Букурещ.
1867, 28 апр. - четата на Панайот Хитов преминава Дунав при Тутракан.
1867, пролетта - Любен Каравелов основава Български Комитет в Белград.
1867, 17 май - четата на Филип Тотьо минава Дунав при Сви­щов.
1867, 20 юли - четата на Иван Кулин и Е. Българов преминава от Зайчар в България.
1867, есента - 1868, пролетта - Втора българска легия в Бел­град.
1868, юни - създадено Българско общество в Букурещ.
1868, 6 юли - четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава Дунав.
1868, 11 дек. - 1869, 24 февр. - Първа обиколка на В. Левски из България.
1868, 1 май - 26 авг. - Втора обиколка на В. Левски из България.
1869 - Йосиф Ковачев основава първото българско педагоги­ческо училище в Щип.
1869, 30 септ. - учредено Българско книжовно дружество в Браила.
1869, есента - създаден Български революционен централен комитет в Букурещ.
1870, 27 февр. - издаден ферман за учредяване на Българска екзархия.
1872, 16 февр. - за пръв български екзарх е избран Антим I.
1872, 22 септ. - Димитър Общи организира обира на турската хазна в Арабаконашкия проход.
1872, 27 дек. - залавянето на В. Левски в Къкринското ханче.
1873, 6 февр. - обесването на В. Левски в София.
1875, 12 авг. - общо събрание на БРЦК, което взема решение за подготовка на въстание в България.
1875, септ. - Старозагорско въстание.
1876, 14-16 апр. - Народното събрание в Оборище.
1876, 20 апр. - обявяване на въстанието в Копривщица.
1876. 17 май - четата на Христо Ботев слиза на Козлодуйския бряг.
1876, 20 май - гибелта на Хр. Ботев.
1876, 10 юли - учредено Българско централно благотворително общество (БЦБО) в Букурещ.
1876, авг. - формиране на български до6роволческн батальони, които се сражават на страната на сърбите в Сръбско-тур­ската война.
1876, 17 ноем. - формиран българският Пеши конвой на главнокомандуващия княз Николай Николаевич.
1876, 11 дек. -1877,8 ян. - Посланическата конференция в Цариград по Източния въпрос.
1877, 12 апр. - Русия обявява война на Турция.
1877. 17 апр. - реорганизиране на Пешия конвой в Българско опълчение.
1877, 15 юни - руските войски преминават Дунав при Свищов
1877, 19 юли - боят при Стара Загора.
1877, 9-11 авг. - героичната отбрана на Шипченския проход.
1877, 28 ноем. - превземането на Плевен от руските и румън­ските войски.
1877, 23 дек. - освобождението на София.
1878, 19 ян. - подписано примирие в Одрин.
1878, 19 февр. - подписан предварителният мирен договор в Сан-Стефано.
1878, 1 юни-l юли - Берлински конгрес.
1878, 1 юли - подписването на Берлинския договор, разпокъс­ващ България.
1878, 26 ноем. - открито Военното училище в София.
1878, 5 окт. - начало на Кресненско-Разложкото въстание.
1878, 10 дек. - учредена Публична библиотека (начало на Народната библиотека) в София.
1879, 25 ян. - учредена Българската народна банка.
1879, 10 февр. - откриване на Учредителното събрание в Тър­ново.
1879, 14 март - Александър Богориди пристига в Пловдив като генерал-губернатор на Източна Румелия.
1879, 16 апр. - приета Търновската конституция.
1881, 27 апр. - княз Ал. Батенберг извършва държавен прeвpaт и суспендира конституцията.
1883, 2 февр. - основано Българско типографско дружество, първата работническа професионална организация в Бъл­гария.
1883, 7-11 март - вълненията на предачките в Сопот, Карлово и Калофер.
1883, 6 септ. - Манифест за възстановяване на Търновската конституция.
1884, апр. - Гаврил Кръстевич става генерал-губернатор на Източна Румелия.
1885, 10 февр. - в Пловдив е създаден Български таен центра­лен революционен комитет (БТЦРК) за подготовка на съе­динението на Източна Румелия с Княжество България.
1885, юни - излиза бр. 1 на редактираното от Д. Благоев първо социалистическо списание в България "Съвременний по­казател".
1885, 6 септ. - Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
1885. 2 ноем. - Сърбия напада България.
1885, 5-7 ноем. - поражението на сръбската армия при Слив­ница.
1885, 7 дек. - сръбско-български договор за примирие.
1886, 19 февр. - подписан Букурещкият мирен договор, слагащ край на Сръбско-българската война.
1886, 5 апр. - представителите на Великите сили в Цариград подписват българо-турската спогодба, утвърждаваща Съе­динението.
1886, 9 авг. - детронирането на княз Ал. Батенберг.
1886, 11 авг. - контра преврат, който връща Батенберг на престола.
1886, 26 авг. - абдикация на княз Ал. Батенберг.
1886, 6 ноем. - Русия скъсва дипломатическите си отношения с България.
1887, 16-19 февр. - русофилски бунтове в Русе и Силистра.
1887, 25 юни - за княз на България е избран Фердинанд Сакс-Кобург- Готски.
1888, 5 ян. - открит Висш педагогически курс към I софийска мъжка гимназия (от 1 ян. 1890 - Висше училище).
1890 - заговор начело с майор Коста Паница срещу Стамболо­вия режим.
1891, апр. - в Русе е издаден на български "Манифест на комунистическата партия" от К. Маркс и Фр. Енгелс.
1891, 21-23 апр. – Първата сбирка на социалистическите дру­жинки в Търново
1891, 20 юли - Учредителен конгрес на Българската социалдемократическа партия (БСДП) на връх Бузлуджа.
1891, септ. - излиза първото оригинално социалистическо съчинение в България: “Що е социализъм и има ли той почва у нас” от Д. Благоев.
1892, 20 авг. - II конгрес на БСДП. Оформяне на двете течения - партисти и съюзисти.
1892, 15 авг. - Първи земеделско-промишлен събор в Пловдив.
1892, 1 нoeм. - излиза бр. 1 на органа на БСДП в. "Работник".
1892, 23 окт. - в Солун са положени основите на Вътрешната, македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). От 1896 до 1902 г. Български македоно-одрински револю­ционни комитети, от 1902 г. - Тайна македоно-одринска революционна организация (ТМОРО), от 1905 – отново ВМОРО и от 1919 - Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО).
1894, 3 юни - учредяване на Народната партия.
1894, 3-7 юли - обединяване на партистите и съюзистите в Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП).
1894, 4 окт. - излиза първият брой на органа на БРСДП в. "Социалист".
1894, ноем. - основан е Централен работнически печатарски синдикат.
1895 - учреден е Българският учителски съюз.
1895, 25 ян. - публикуван приетият през дек. 1894 г. 3акон за насърчение на местната индустрия.
1895, март - учредяване на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК).
1896, 2 февр. - възстановяване на дипломатическите отношения между Русия и България.
1896, 12 февр. - признаване на княз Фердинанд от руското пра­вителство.
1896, 22 септ. - създадена Демократическата партия.
1897, ян. - излиза първият брой на теоретическия орган на БРСДП сп. "Ново време".
1897, 5 септ. - излиза първият брой на органа на БРСДП "Ра­ ботнически вестник".
1897, 21 март- публикуван закон за допълнение на Закона за насърчение на местната индустрия.

Целият материал: