Ние българите ще се връщаме към темата за нашите прадеди прабългарите отново и отново, докато не бъде еднозначно установена и записана в историята ни истината за техния път и тяхното послание към потомците. Това е толкова естествено, колкото и естествено е децата да се интересуват от жизнената съдба и на двамата си родители, а не само от съдбата на единия от тях.

Както повечето съвременни народи и българският се е формирал през вековете, обединявайки в себе си много етноси, племена, части от големи народи. Вероятно повече от 100 различни народности са се вляли в сплав, от която са изковани съвременните българи. Но тези повече от сто народностни компоненти в никакъв случай не са равностойни, нито по количество, нито по решаващо влияние в процеса на изграждане на българския народ. Подобно на англичаните, чиито два основни корена са сакси и нормани, а другите по-малки са келти, скандинавци, римляни и пд., и българите имат два големи корена - прабългари и славяни, а всички останали заемат достойно място, но с по-малко значение.

За разлика обаче от англичаните, унгарците и другите европейски народи, историческото наследство на българите със закъснение се включва като обект за изучаване от съвременната историческа наука, поради известни на всички причини. Вследствие на недостатъчно, непълно и незадълбочено третиране на фактологическия материал, в зората на новата българска история се пръква тезата, че прабългарите едва ли не, са ни оставили само голото си име и са изчезнали мистериозно някъде си, без никакви други следи.Е, от кумова срама се изброяват десетина думи като вероятно наследство от тях. Като че ли тази теза се е оказала много удобна някому, защото така упорито се загнездва в учебниците по история, че чак се стига до съчиняване на версията за Аспаруховия отряд - една шепа бойци, който бил толкова храбър, че помел всички войски на Византия, създал отсам Дунава държава до портите на Цариград, накарал световната империя да му плаща годишен данък. И някак между другите подвизи, наредил на 7-8 славянски племена да се изселят от родните си места по границите на новата държава, като ги задължил да я охраняват. И след това царували дълго и честито. По този начин официално се легитимира само единия голям корен на българския народ - славянския, който също е неоспорим и с който с право можем да се гордеем. Но се пренебрегва значението на първия корен на българите - прабългарският. А това противоречи на реалността, противоречи на фактите, противоречи на истината.

Защото е очевидна голямата разлика във езика, фолклора, бита на българите и останалите славяни. Защото повечето от интимните, битовите думи на днешните българи са от прабългарски произход - тате, бате, кака, леля, чичо, кум, момиче, момък, обич, хубав, щъ,......Днес, все още неофициално, се е наложило мнението, че около 40% от думите в съвременния български език са от прабългарски произход.

В редица исторически паметници от онези времена, директно се свидетелства, че прабългарите са били многоброен, "като пясъка" народ. И че Дунавска България е само една от няколкото големи държави, основани и населени от тях. В многобройните документи от византийски и всякакъв друг произход, се говори за канове, кавхани, ичергу боили, колобъри, канартикини, богатури, богоини - все първенци на многото прабългари. Всички извори от времето на първото царство говорят за черти от характера и обичаите, от военното дело, от държавната уредба и междудържавните връзки само на един господстващ тогава в държавата България народ - прабългарския. Голяма част от географските наименования и имена на селища в обширни територии също са от прабългарски произход Дръстър, Тутракан, Варна, Тутхон, Балкан, Ерма, Чая, Плиска, Загора и мн. др.

 

Може би голямата степен на близост на речниковия състав между българския и руския език смущават повечето изследователи. Но ние не трябва да забравяме, че в огромния руски народ са се влели много сродни на прабългарите народи. Освен влиянието на църковно славянския език, който е създаден на основата на езика на българските славяни и съдържа по всеобщо признание много думи от прабългарски произход. Така че с руснаците ние сме роднини не само по славянска, но и по прабългарска линия.

Разбира се преди да виним някой друг, че не ни е написал учебниците по история както трябва, добре е да потърсим причината първо в себе си. Наистина, през последните години се публикуваха много книги посветени на прабългарите. Много силни и много родолюбиви. Сред тях особено изпъква творчеството на Петър Добрев, който с право може да се нарече съвременен будител. Заедно с огромната научно-изследователска стойност на тези трудове, много често на авторите убягва директната връзка между историческото наследство на прабългарите и днешните българи. А това е от същностно значение. Дори Петър Добрев на места в книгите си говори за "прекъсната връзка", за "мъртъв език" и пр. И за потвърждение отива да търси прабългарски следи далече, далече в Памир, в Афганистан при племето пашто, в Хиндокуш, в Кавказ .... .Вярно, че там има много ценни източници за сравнение, но ако тук в България са се населили нашите деди, първо тук трябва да се извършат системни, задълбочени изследвания. И може би на първо място да се проучи етимологията на съвременния български език, който е най-ценното достояние завещано ни от дедите.

Езикът представлява ценност от най-голямо значение, която предците оставят на потомците, защото в него се отразява и културата и бита и обществените отношения. Ние сме длъжници на българския език, защото освен като славянски език, не е изучен неговия реален исторически произход - в лексикален и дори в граматически аспект. А сигурно там има какво да се види относно идентичността му, за да престане спекулирането на тази тема.

С надеждата да провокирам повече хора да насочат вниманието си към особеностите на българския език, се осмелявам да предложа на читателите една предполагаема система за генериране на думи /лексеми/, която забелязах в сегашния български език, и която ако се окаже, че наистина съществува, има определено прабългарски произход.

Става въпрос за съществуване на предполагаема връзка между разпространени в природата свойства и качества в най-общ смисъл /остър, голям, давам, пораждам, оставям, горещ и пр./ и еднозвукови думи /по-скоро прости звукове, които може някога да са имали и еднозвуков характер/. Освен обекта, който тези субзнаци - етимони отразяват, те изразяват и поотделно всяко едно от неговите характерни свойства при различните си участия в линейното образуване на съставни думи.

Например такива първични звуци са: Зъ - огън /но и топлина, пека/, Нъ - уста /но и ям, отварям, давам/, Бъ - голям /но също и по-възрастен, зрял, по-/, Дъ - зъб / но също и острие, бял, плоча, черупка/, Лъ - гръд /но и майка,извор, висок, зърно/ и т.н. /виж. следващата глава/.

На базата на тези прости атомарни думи се изграждат и съставните думи напр: ДъЛъ - нож, секач / дялам, далта, длето, далма/, БъЛъ - голяма височина, планина /планина, Балкан/, ЗъНъ - огнена уста, слънце/ съмвам, зънка - светулка/ и т.н.

Обектите в най-широк смисъл, съпоставени на елементарните етимони обикновено са части на лицето - нос, очи, уста, уши,зъб, или части на тялото - ръка, крак, мъжко, женско , както и фундаментални природни обекти - небе, земя, дърво, вода , камък.

Или това е модел на език, при който съставните думи на всички нива се генерират чрез прости звукови думи, асоцииращи и отделни характерни свойства на генеративни символи-обекти. По всичко изглежда, че категориите свойства, предоставяни от генеративните символи не се пресичат помежду си. Много вероятно е за основа при възникването на езика да е послужил някакъв невербален параезик със съответните кинеми / движения, показване на обекти - уста , нос, небе, слънце и пр./

Ето примери за съставни думи: Лъ Бъ Зъ - извор на голям огън - вулкан /лава, Лабас/, ДъЛъ БъЕр - резач лист -мотика, тесла /дилбера, далавера/ , ЗъРъ МъАНъ - жълт метал, злато /сърма/

Звуковите знаци, от които се изгражда всяка съставна дума, не са произволно, случайно избрани, а се обуславят от конкретното съдържание /семантичния признак/ и съответстващия на него генеративен символ. От практична гледна точка, един такъв генеративен език е много удобен, ако се налагат общувания с хора населяващи отдалечени райони. Поради смисловата си формалност, той гарантира еднозначно разбиране. На пръв поглед прави впечатление преобладаващата тежест на семантичното /съдържателното/ начало пред синтактиката. При словообразуването се използва нещо като фоно-азбука или азбука от звуци-думи, с помощта на които, с едно или повече изобразявани от тях качества, се изграждат всички останали съставни думи.

В случай, че наистина се докаже съществуването и историческата продуктивност на един такъв генеративен език, то подобен модел на език би представлявал интерес за някои съвременни науки като информатика, кибернетика, лингвистика, свързани с интелекта и мисленето. Може да се окаже, че връзката между авербалните знакови системи, характерни и за животинския свят, и вербалните знакови системи - гордостта на човешкия род, съвсем не е толкова далечна.

За изчерпателност и цялостност на представената тук система въобще не може да се говори. Дори някои от тук генерираните лексеми, вероятно имат и смесен произход. Все пак краткото време за написване на брошурата и ограниченият речников запас на един средностатистически българин не са достатъчни за да осветлят напълно проблема. Необходими са по-обстойни проучвания, опиращи се на целия богат фонд на българския език, а вероятно и на други езици.

Предлагам на вниманието на читателите опит да се демонстрира словообразуване, чрез първични значещи звукови знаци - говореща азбука.