Прабългарите спадат към тюркската езикова и етническа общност. Липсата на достатъчно сведения прави труден за разрешение въпроса, къде се е намирала тяхната праро-дина. Предполага се главно върху основата на археологически данни, че първоначалните им поселища са се намирали в земите на Централна Азия, където са се оформили повечето от тюркските племена. Това станало след разпадането на една голяма етнолингвистична общност, говореща един език - алтайски. Впоследствие се оформили две големи езикови групи - тунгузко-манджурската и тюрко-монголската.

Съществуват различни хипотези за произхода на етнонима "българи". Най-старото му обяснение се съдържа в хрониката на византийския автор от XI век Йосиф Генезий. Според него наименованието "българи" произхожда от името на техния господар Булгар. От XII век се разпространява схващането, че те получават името си от р. Волга, наричана от тях Булга. В по-ново време наименованието "българи" се извежда от тюркския глагол "булг" (смесвам, размесвам) и му се придава значението на "смесен народ". Според друго тълкуване на този глагол наименованието "българи" означава "метежници", "бунтовници". Напоследък се споделя и мнението за то-темния му произход и то се свързва с думата "булгар", която означава животно от рода на белките.

Най-ранното писмено сведение, в което българите се споменават със собственото си етническо име, се съдържа в кратка латинска хроника от 334 г. Двадесет години по-късно това сведение е дословно повторено в един римски календар ("Анонимен римски хронограф" от 354 г.), който поставя българите в земите северно от планината Кавказ. Тяхното присъствие в тази област се потвърждава и от арменски източници. Те съобщават за преследването на група прабългари в Армения, предвождани от някой си Вунд.

Новите поселения на прабългарите представлявали своеобразно кръстовище между земите на Азия и Европа, което през следващите столетия не останало спокойно нито за миг. Установяването на прабългарите северно от Кавказ представлявало важен момент в тяхната понататъшна история, която започнала да се преплита тясно със съдбата на племената и народите от Източна и Югоизточна Европа.